Отдел Убийства: Главният заподозрян

Изпратиха Миша Доценко да работи с Черкасов, а обаятелният усмихващ се Коротков тръгна при майката на Михаил Ефимович.

Той добре помнеше изказаното при първата им среща активно нежелание да говори за сина си и не възлагаше особени надежди на срещата.

Майката на Черкасов посрещна Юрий студено и предпазливо.

— Още ли се занимавате с Михаил? — попита тя. — Сигурно е извършил нещо ужасно, щом нещата се протакат толкова дълго. Впрочем не се чудя, от такъв като него всичко може да се очаква. Как го търпи земята!

— Вера Василиевна, напразно говорите така. Синът ви не е извършил нищо лошо.

— И това ми говори работник от милицията! — патетично възкликна Черкасова. — А хората се чудят защо се е развихрила престъпността. Как няма да се развихри, щом милицията смята хомосексуализма за нормално явление.

Юрий разбра, че борбата с тази жена ще е сериозна. Тя отстояваше твърдо позициите си и смяташе хомосексуализма за най-велик грях, а всички, които се отнасят към него горе-долу търпимо, бе готова да приравни с убийците и насилниците.

— Вера Василиевна, разбирам, че ви е неприятно и трудно да говорите за сина си, но моля да ми влезете в положението. Става дума за сериозни престъпления и вашият разказ може да ни помогне много.

— Какви сериозни престъпления е извършила оная отрепка?

— Той не е извършил нищо. Напротив, но съществува някой, който иска да си разчисти сметките със сина ви и наистина за дълго да го изпрати зад решетките. А може да стане така, че да бъде осъден на разстрел. И ние искаме да открием този човек.

— Искате да кажете, че някой отмъщава на Михаил?

— Да, именно това искам да кажа.

— Е, няма нищо чудно. Всички тия педерасти са долна престъпна пасмина. Търсете в техните кръгове и няма да сгрешите. Не съм се виждала със сина си, откакто се разкри оная гадост. И не познавам никакви негови познати.

— Търсим сред хомосексуалистите, не се съмнявайте. Но успоредно с това се опитваме да научим колкото се може повече за целия живот на Михаил. За ученическите и студентските му години. Може би жаждата за мъст е от тия години и съвсем не е свързана със сексуалните му наклонности.

— Глупости — заяви безапелационно Вера Василиевна. — Докато водеше нормален живот, никога не е имал конфликти с някого, гарантирам за това.

— Тогава ми разкажете по-подробно за целия му живот — помоли Коротков. — И ако имате семеен албум със снимки, нека го разгледаме заедно.

Черкасова малко поомекна. Рядко някой проявява интерес към семейните снимки, запечатаните върху тях моменти обикновено са скъпи само на най-близките. Но нали няма да седнеш да разказваш на близките всичко, свързано със снимките — те и така всичко знаят. И Юрий разбра, че няма смисъл да разубеждава жената, тя никога няма да се съгласи, че синът й не е живо олицетворение на греха и мръсотията, нито ще поиска да го измъкне от нещастието. Значи трябва да апелира за жалост към невинно погубените момчета. Но не му се говореше за това.