Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Защо? Я лягай да спиш, утре си на работа.
— Льошенка, не мога да не дойда. Цяла седмица не сме се виждали, поне да си поприказваме по пътя.
— Ясно — подсмихна се Алексей, — твоята деликатност е безгранична. По-добре си признай честно, че умираш от нетърпение да надникнеш в книгата. Не знам само какво толкова полезно очакваш да намериш в нея за твоите тайнствени трупове.
— И аз самата не знам — призна Настя, като напъхваше фланелката в дънките. — Давай да тръгваме по-скоро.
По празните нощни улици пътят до Жуковски не им отне много време. Родителите на Алексей бяха на вилата, така че никого не обезпокоиха с късното си пристигане. Льоша бързо откри книгата и Настя буквално я измъкна от ръцете му.
— Имаш ли фенерче? — попита тя.
— Какво фенерче?
— Най-обикновено, джобно.
— Ще намеря, щом се налага. А налага ли се?
— Намери де, моля те.
Льоша скептично я погледна.
— Да не смяташ да четеш в колата? Побъркана фанатичка. Толкова ли не можеш да изтраеш до Москва?
— Не мога. Нали знаеш, шило в торба не стои.
— Да, бабче, шилото е опасно оръжие. Не можеш да му се опреш. На, дръж си фенерчето и да потегляме.
На другата сутрин Настя дотича на работа още преда осем часа. Надяваше се, че шефът й също е дошъл и ще го завари. Гордеев наистина беше в своя кабинет и подреждаше книжата по бюрото си.
— Виктор Алексеевич, мисля, че открих. Твърде сложно е, но почти стопроцентово съм сигурна, че е това. И ако изляза права, значи Наташа Терехина наистина е необикновено, изключително умно момиче. Волохов не ни е излъгал.
Глава 18
Всички монографии, учебници, помагала, сборници и друга литература, за която имаше отправки в книгата на Голдман „Задачи и теореми от анализа“, бяха записани на отделни картончета. Получи се доста голяма купчинка. Настя отдавна вече не се занимаваше с математика, затова се наложи да потърси помощта на Алексей.
— Моля те, извади от тая купчинка картончетата, на които са записани по-популярните учебници.
— Какво разбираш под популярни? — уточни Алексей.
— Ами онези, които може да се вземат от всяка библиотека или да се купят по книжарниците.
— Ясно.
След двайсетина минути купчинката намаля наполовина.
— А сега какво?
— А сега ще прегледаме какво е останало — въздъхна Настя. — Трябва да открия най-рядката книга. Която да може да се намери само на две-три места, не повече.
— Тогава търси сред по-старите издания — посъветва я Льоша. — Книгите по математика обикновено не се преиздават, особено пък онези, които са написани през четиридесетте и петдесетте години.
Но отпратките към такива книги в „Задачи и теореми от анализа“ се оказаха доста. Коя ли от тях е имала предвид Наташа Терехина? Вероятно знае със сигурност, че точно определена книга действително е особено рядка, но коя именно? Всъщност откъде би могла девойката да знае за това? Та тя е прикована към леглото от толкова години, не е обикаляла по библиотеките. Значи трябва да е книга, за чиято разпространеност би могло да се съди само от библиографските данни.
Настя нареди пред себе си картончетата и започна старателно да ги изчита. Автор… Заглавие… Издателство… Година на издаване… Не, няма нищо, което да послужи за ориентир. А това какво е?
— Льоша, какво значи ВЦП?
— Всесъюзен център за преводи. През съветско време имаше такова учреждение.
— Нима там са издавали нещо?
— Не, само превеждаха. Главно по поръчка на разни институти и организации.
— И тези преводи после къде са отивали?
— При възложителя. Но донякъде си права, в центъра за преводи материалите се оформяха като брошури. Печатаха текста на пишеща машина, тъй като по онова време още не разполагаха с компютри, правеха по няколко ксерокопия, съшиваха, листата на коли и ги подвързваха в специална фирмена обложка. Чакай, сега ще ти покажа, май имам един такъв превод.
Алексей отиде в стаята и след няколко минути се върна с брошурата.
— Ето така изглеждаха.
Настя я прелисти и погледна последната страница. Да, точно така, Льошка е прав, в долната част на страницата са отпечатани библиографските данни — дата, номер на поръчката, тираж. А тиражът е нищожен, само пет екземпляра. Очевидно заглавията, при които е отбелязано ВЦП, са именно онова, което й трябва. А в цялата книга на Голдман има само едно заглавие, означено със заветните букви. Дюроа, „Логически основи на съвременния анализ“. Именно него трябва да търсят.
Наложи се да чакат маса време, докато получат справка от архивите на някогашния Всесъюзен център за преводи. Настя съвсем се изнерви, страхуваше се, че ще закъснеят, но нещата нямаше как да се ускорят. Най-после справката пристигна: „Дюроа, Ж. Ф. Логически основи на съвременния анализ. Превод от френски. Възложител: Академия на науките на СССР. Поръчка: възложена на 12.05.1967, изпълнена на 26.09.1967. Обем на оригинала — 26,5 печ. коли, обем на превода — 27,3 печ. коли. Отпечатано в 5 екз.: 2 екз. за възложителя, 1 екз. — ГБЛ,3 1 екз. — МГУ4 1 екз. — ВЦП.“
3
ГБЛ — Държавна библиотека „Ленин“. — Б.пр.
4
Московски държавен университет. — Б.пр.