Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Значи от петте съществуващи екземпляра на превода се оказват достъпни само три. В Ленинската библиотека не пускат свободно, трябва да имаш пропуск. Разбира се, можеш да си извадиш, но това изисква време и ако по молба на Наташа ще търсят превода в Москва, то надали ще се решат да вадят такъв пропуск. С други думи, „Ленинката“ отпада засега. В архива на ВПЦ също няма да го търсят, първо, свързано е с много формалности, второ, трябва да се досетят, че там има екземпляр. Остават двата екземпляра в някой от институтите при Академия на науките, и един екземпляр в Московския държавен университет в библиотеката на Физико-математическия факултет. Това са най-лесно достъпните екземпляри.
Минаха още два дни, докато се разбере в кой институт при Академията на науките се намира преводът. За ужас на Настя се оказа, че екземплярите са разпределени в два института. А тя толкова се надяваше, че ще бъдат на едно място! Излизаше, че ще трябва „да бъдат под контрол“ едновременно три точки — двата института и университетът. А още по-лошото беше, че и трите библиотеки бяха открити за широк кръг читатели — научни работници и студенти, — в сградите се влиза свободно, без пропуски, така че проникването в тези три точки никого не би затруднило. Налагаше се да организират наблюдение и на трите места.
Вземането на книги в тези библиотеки ставаше срещу абонаментна читателска карта. Такава карта можеше да си извади всеки сътрудник на дадения институт или пък сътрудник от всяко друго учреждение, който носи препоръчително писмо от своя ръководител, парафирано от съответните ръководители на института, под чието ведомство е библиотеката. Доста трудно е да получиш такова писмо, ако нямаш връзки в научни учреждения. Ето защо се очакваше, че пратеникът ще действа по друг начин. Вариант първи: да се открадне преводът. Вариант втори: да помоли някого от студентите или научните сътрудници да го вземе със своята читателска карта. Срещу възнаграждение, разбира се.
От тези два варианта следваше, че пратеникът може да дойде не само през деня, в работно време, но и през нощта. Да влезе в сградата през деня и да остане незабелязан няма да му коства никакви усилия. Да се скрие и изчака, докато всички си отидат, също е фасулска работа. Да отвори през нощта вратата на библиотеката и спокойно да потърси необходимата книга е проблем само за едно дете. Особено ако предварително разучи къде се намира тя. Откъде ще я донесат и къде ще я отнесат после. Може например да се престори на отчаян и да помоли някоя жалостива студентка да му вземе книгата за пет минути, само да прегледа една-две формули или определения. Да каже, че ще й бъде ужасно благодарен, защото е награбил вече маса книги и библиотекарите не му дават нищо, преди да ги е върнал. А сега е ужасно притеснен и на всяка цена трябва да направи тази справка. Нима при това положение жалостивата студентка ще вземе да му откаже? Никога. Още повече че тоя нещастник няма да вземе книгата със себе си, та после да се чуди къде да го търси, ами само ще погледне вътре онова, което му трябва, и веднага ще я върне. Това е всичко.
От опит Настя знаеше, че книгите, които се заемат съвсем рядко, обикновено не стоят по стелажите, а се държат в книгохранилището. И не е лесно за външен човек да намери там онова, което търси. И ако монографията на Дюроа спада именно към рядко заеманите книги, то може със същата простичка маневра тя да бъде изкарана в читалнята. Няма да я приберат веднага, а след два-три дни, дори може и след седмица. Служителката ще изчака да се насъберат повече книги, за да ги върне в книгохранилището наведнъж. И през тези няколко дни преводът може съвсем лесно да изчезне.
Оперативниците се разделиха. Миша Доценко отиде в университета, Коля Селуянов пое библиотеката на единия институт, а библиотеката на другия остана за Настя.
Директорът на института, известен академик, дълго не можа да разбере какво се иска от него и защо трябва някаква служителка от криминалната милиция да се мотае из библиотеката.
— Ако смятате, че някой злосторник се готви да открадне нещо от нашата библиотека — възрази той, — ще наредя на домакина да укрепи вратите и да им сложи по-масивни брави. В края на краищата мога да задължа нощния пазач на всеки половин час да проверява библиотеката. Не разбирам защо е нужно да работите там. Това не е толкова просто, както си го мислите.