В земята пламък се крие

Последната битка се провела в тази земя, точно на това място, само преди едно поколение, била вероятно най-кървавото сражение, ставало някога във Фалта. Всяка страна дала поне две хиляди жертви в продължение на всеки ден борба — а трябвало да изминат шест ужасяващи такива дни, преди Табул да напусне бойното поле. Мъртвите не били погребани, защото забравените Пей-ра се спуснали над победилите немохаймци в една последна яростна битка, проливайки кръвта си с увлечение, докато почвата под нозете им не почервеняла. Пей-ра се сражавали дълго и храбро, но постепенно били изтласкани на юг, докато не достигнали крайбрежието. Тогава, сподиряни от ужасяваща мъка, оцелелите изоставили обичната си земя и се установили на голям остров на около сто мили навътре в морето. Там някога гордите люде станали пирати, морски разбойници, мършояди, хранещи се с огризките на Първородните. Кралство Немохайм станало пълновластен господар на земята, наричайки я Астареа в чест на справедливостта на каузата си.

Но немохаймци така и не се заселили в спечелената с обилна кръв земя. Младият им крал бил ранен през войната. Макар и незначителна, раната се инфектирала и той умрял преди да успеят да го отнесат обратно в Бюрей. Говорело се, че това било проклятие. За короната се разразил яростен спор, тъй като наследниците били близнаци, по-малкият от които бил далеч по-подходящ за престола от брат си, ала законите на приемственост не позволявали коронясването му, макар брат му с радост да би му отстъпил престола. Изгледът да бъде подчинен на по-големия само с минута брат никак не допаднал на гордия младеж, който потопил страната в разпалена гражданска война. Насред всичко това Пей-ра нападнали бреговете — разразила се голяма битка край Василиан, на север в полята на Амаре, близо до Бюрей. Там армията на Пей-ра най-накрая била разбита, но на висока цена — след това Немохайм вече не разполагал с възможността да защитава Астареа. Пей-ра също, само шепа от които се завърнали в острова си. А мъжете от Табул си били намерили друго, за което да се сражават.

Оттогава земята на Астареа си спечелила името на зла прокоба, дори и когато Немохайм възстановил някогашната си сила, въпросната територия останала незаселена. Земята още била напоена с кръвта на войниците; земята била прокълната, малцината случайно попаднали там рядко се завръщали.

Никой от Аркимм не бе чувал за това, макар Уизаго да поназнайваше нещо за тази история и предупреди спътниците си да бъдат внимателни. Заради дебнещите ги опасности, разсъждаваше той: възможността да се изгубят, или да паднат от стръмните склонове, или да си изкълчат глезена върху неравната земя. Не заподозря у себе си други причини, поради които да изпитва страх.

Докато двамата бойци говореха, на Лийт му се стори, че вижда призраците на воините да си разменят удари сред бодливите храсталаци и широките тревисти брегове.