Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Кресги бе принуден да се съгласи с това.
После Корд рече:
— Но разбира се, ето какво се е случило. Емили се е самоубила. Била е обезумяла от скръб, предполагам. Дори не е помислила за полицията. Единственото, което е съзнавала, е било, че любимата й е мъртва.
Кресги кимна.
— Това е добра идея. Да, бих приел това.
— Предстои ни тежка задача. — Той избра една купчинка с картончета и ги подхвърли на Кресги. — За Джени знаем, че има много хора, с които навярно е имала връзки.
— Е, не е възможно да има толкова много преподаватели.
— Преподаватели ли?
Кресги потупа картончетата.
— Но тя говори за професор, нали?
Корд се взря в писмото за отговор. Той вдигна очи и поклати глава.
— Защо казваш това?
— Ами — рече Кресги, — там пише „да те научи“. Просто предположих, че тя говори за един от своите професори.
— Е, Емили навярно го е възприемала в най-широк смисъл.
— Възможно е — съгласи се Кресги. — Но бихме си спестили доста време, като проверим най-напред преподавателите.
Корд прибра картончетата. Той каза:
— Този път ще използваме сирената, Уинтън. И светлините.
Джейми Корд слушаше стиховете, които гъгнеха от слушалките на неговия уокмен. Лежеше по гръб, взирайки се в залязващото слънце. Искаше му се да може да познава колко е часа по положението на слънцето. Но не знаеше как. Искаше да умее да се ориентира по начина, по който някои дървета растат, но не си спомняше кой вид дървета бяха. Искаше му се да пътува в друго измерение. Джейми вдигна ципа на якето си нагоре заради хладния бриз и се смъкна още по-надолу в падинката с млада трева, за да се скрие от вятъра. Навярно наближаваше време за вечеря, но не бе гладен.
Той засили звука.
Джейми се чудеше откъде се появи тази касета. Днес следобед се прибра вкъщи след тежка тренировка и я намери върху перваза на своя прозорец. Най-новата касета на „Geiger“ — снимката на кутийката показваше петима кльощави германски музиканти, облечени в кожа, с дълги развети коси, соло китаристът носеше някаква връзка около жилестия си врат.
Неговите родители никога не биха му я купили. Точно този албум беше страшно дързък; той бе забранен във Флорида, Атланта и Далас, а повечето от магазините за записи в окръг Харисън отказваха да го доставят. Може би го бе оставил Филип последния път, когато бе наминал. Една от песните на групата, от друг, не толкова скандален албум, бе използвана в „Изгубеното измерение“ и двете момчета често слушаха записите към филма.
Ти мислиш, че тях ги е грижа?
Той вдигна касетофончето с две ръце, вдигна го нагоре и го допря до бузата си.
Направи го сам, направи го сам, направи го сам…
Той си помисли за училището, за природонаучния клуб, който имаше сбирка точно в този момент. Навярно другите ще се оглеждат наоколо и ще питат къде е Джейми? И никой няма да знае, а после някой може да каже нещо за Филип, но няма да приказват много за него, защото това бе последното събиране за годината и в такива случаи се очаква да се забавляваш, да пиеш кока-кола, да тъпчеш устата си с курабии и да бъбриш за лятото, а не за членове на клуба, които са били дебели и чудати и които са били застреляни от полицията.
И освен това не е обичайно да се говори за момчета, които офейкват преди училищния купон, за да седнат край един гроб — приятели, на които, ако те не са наблизо, обикновено се подиграват, че са педерасти, затова майната ви, майната ви, майната ви…
Просто направи го сам, вземи бръснач, вземи въже, нямаш друга надежда, освен да го сториш…
Джейми погледна надгробната плоча и осъзна, че не е знаел второто име на Филип — Артър. Той се зачуди дали това не е име на някой роднина. Изглеждаше необичайно, че неговите родители са му дали второ име, защото това го правеха нормалните родители, а тези на Филип бяха пълни откачалки.
Джейми се отпусна назад, гледайки пъстрия гранит. Но този път той видя името: ДЖЕЙМС УИЛЯМ КОРД. Джейми си представи своето собствено погребение и видя как баща му е застанал до гроба. Баща му не изглежда особено опечален. Той гледа някъде надалеч, мислейки си за Сара. Джейми си представи как самият той е седнал сам пред своя гроб и бавно проследява буквите от името си. Той обаче прескочи второто си име.