И се възправи сянка [bg]

Аш се стрелна през една от задните врати на жилищната сграда, като се оглеждаше наляво и надясно. Двамата побързаха да го настигнат.

Минаха през вратата и се изкачиха по поредица от стълби до третия, най-горен етаж. Аш влезе през една от отворените врати в малък апартамент. Той огледа таваните на трите стаи, докато Че и Кърл чакаха в коридора и пазеха. Старият чуждоземец се върна и тръгна по коридора, като продължаваше да оглежда тавана.

Накрая спря до един прозорец. Отвори кепенците и надникна навън, след това скочи на перваза. После скочи отново и се хвана за стрехата на покрива. Опита да се набере, дишайки тежко, но не успя.

— Помогни ми — каза той на Че, докато висеше пред прозореца.

Младият мъж пъхна пистолета в колана си, сплете ръце и ги подложи под крака му. Рьошунът с пъшкане успя да се качи на покрива.

— Ти си следващата — обърна се Че към Кърл и й помогна по същия начин, преди и той самият да се покатери.

Върху наклонения покрив Аш издърпваше дървените плочки и ги събираше от едната страна. Че спря и огледа улиците около сградата.

Когато се обърна, Аш беше изчезнал и на неговото място на покрива зееше дупка. Че пъхна глава вътре и видя малък тъмен таван под стрехата. Той подаде раницата си на Аш и помогна на Кърл да се спусне след нея, след което сам слезе. Внимателно стъпи на една от дървените греди, минаващи през мазилката на таваните, между сламата, с която бяха запълнени празните пространства.

Че вирна нос за момент, удържайки се да не кихне.

— Няма отвори в таваните. Няма достъп. Харесва ми начинът ти на мислене.

— Подай ми плочките — подкани го Аш, след което сложи плочките върху две от гредите, така че да имат на какво да седнат.

Седяха мълчаливо, докато късчета слама танцуваха в лъч слънчева светлина. Разделиха поравно водата, която имаха. Никой нямаше нищо за ядене.

Че хвана главата си, изпаднал в самосъжаление. Махмурлукът му като че ли се влошаваше, ако това изобщо беше възможно. Имаше чувството, че умира.

— Ако още възнамеряваш да ме убиеш, старче — рече той, — съветвам те сега да си пробваш късмета.

За негова изненада чуждоземецът се усмихна.

— Какво беше, керач ли?

Той кимна в отговор.