Открадни си свят [bg]

Приведен над контролния пулт, Леглой сменяше една след друга камерите. На екраните се мярваха замръзнали сцени: пресъхнал и неизползван басейн, пълен с боклуци, празна баня, двама или трима герои от „Трудна професия“, които се целуват страстно на фона на сълзлива мелодия, разкривеното лице на убит пазач, претърколен до бюрото на рецепцията във фоайето. Леглой почти бе готов да се разплаче.

— Мамка му, мамка му, мамка му… — повтаряше той.

— Къде е проклетата сестра? — кресна му Доктора.

— При Глория.

С окървавено, покрито с безброй ранички от ухапвания лице, госпожица Орифлейм тъкмо се бе изтърколила от леглото, но и тук я заливаше белезникавата, козинеста вълна. Някой, или нещо, не възнамеряваше да й позволи да се остави на, зловещите зверчета. Две яки ръце се показаха от смачканите чаршафи и се вкопчиха в гърлото й.

— Ей, тая сама се души! — възкликна ужасено Леглой.

Което, логически погледнато, беше невъзможно. Мозъкът щеше да изгуби връзка с крайниците преди да се стигне до непоправимото. Ала в разрез с всякакви научни доводи лицето на Кони Орифлейм бе станало мораво, езикът й провисваше от устата и очите й взеха да изпъкват, докато лактите й продължаваха машинално да отбиват атаките на перките.

— Франки! Не, Франки, недей! — изхриптя Кони Орифлейм, след това се задави и издъхна пред втрещените погледи на Леглой и Добрия доктор.

На екрана в стая № 2 се разиграваше доста смущаваща сцена. Фармацевтично уголемената пациентка беше заела обичайната си позиция, увиснала под тавана в своето собствено защитно поле. Нейната униформена придружителка се мяташе трескаво напред-назад из стаята, опитвайки се непрестанно да достигне до вратата. Тя представляваше наистина причудлива фигура, сякаш съставена от изрезки от различни картини или зле скроен компютърен фотоколаж. Лицето й беше обагрено в различни цветове, включително черен и бял, ръцете й също бяха разнородни, а когато се отдалечеше от камерата, се виждаше, че и краката й са с различна дължина. Сякаш тялото й бе сбор от крайниците на различни хора, случайни комбинации от органи, подбор от трансплантанти, посочвани по прищявка на чичо Чарли.

Перките вече бяха нахлули и в стаята на Глория, пързаляха се по гладкия под и писукаха в израз на злокобна радост. Един от тях беше облечен с дънкова минипола, миниатюрна дънкова шапчица и наколенки, а в ръцете си стискаше доста мощен на вид виндикатор.

— Чиии! — изкрещя той и гръмна сноп ярка светлина към тавана. Глория тупна на пода с оглушителен трясък, който се почувства чак в контролната зала. След това светлините премигнаха отново и всички екрани загаснаха.

Леглой не можеше повече да понася настъпилия здрач и тишината. Единствената му мисъл бе как да си осигури защита и помощ.

— Маймуняка! — извика той. — Трябва да открием Маймуняка!

Добрия доктор не беше така склонен да напусне контролната зала. Той знаеше, че в някое от шкафчетата трябва да има скрит защитен скафандър за извънредни обстоятелства. Но вероятно — за съжаление — само един. Което го наведе на мисълта, че ще е най-добре, ако окуражи своя помощник да поеме на своята мисия.