Черното копие и сянката на Властелина [bg]

„В никакъв случай да не избухна и аз като Торин! – трескаво разсъждаваше Фолко. – Ех, тангаре, какво направи! Работите ни явно са съвсем лоши – Олмер нещо подозира! Подозира и ни тласка към гняв, за да се издадем, да разкрием намеренията си!“

- И така, чакам продължението на разказа невъзмутимо напомни Олмер.

- ... Ние вървяхме на север, към Арнор, с надежда да научим повече за онова, което търсехме. И тогава ни застигнаха вести за сражението край Ануминас. Известно време след това ние разузнавахме, разпитвахме, докато не разбрахме, че нямаме друг изход, освен да вървим на Изток. И ние тръгнахме през Мъгливите планини...

- А отбихте ли се в Ломидол по пътя? – вметна небрежно Олмер. – Казват, че било прелюбопитно местенце!

- Не, аз не знам как се стига дотам – отговори Фолко. – Пък и бързахме. По пътя срещнахме орки. Разминахме се мирно след като им казахме кого търсим. Те също не искаха кръв – трябваха им достоверни сведения за последните събития. А после прекосихме земите на беорнингите, минахме край Езерното кралство и тогава попаднахме на следата на войската.

- От дупка в леда на Карнен измъкнахме човек на име Герет – намеси се Дребосъка. – Той ни обясни накъде да вървим по-нататък.

- Но не веднага – прекъсна приятеля си Фолко. – Повече от час се опознавахме един друг, докато накрая не се уверихме, че имаме обща цел. В земята на басканите само името на Господаря ни спаси от смъртта – басканските воини бяха настроени твърде решително. Преминахме владенията на дорвагите, като се криехме. Там пред очите ни загина неголям отряд от войската ни, който се намираше близо до едно от селищата им. А след това дойде редът на Пустата планина. Онзи, който сега живее там в образа на Куче, разпозна в нас свои и ни пусна да минем. След това срещнахме стражата, която ни заведе при Берел, – завърши повестта си хобитът. – После ние вървяхме с отряда на Отон, бяхме пред погледа му и сигурно той по-добре от нас може да каже, допаднахме ли му или не.

- Да, под командването на Отон вие се показахте като отлични бойци – кимна Олмер. – Известно ми е и за сблъсъка с хегите, и за Нощната господарка... Но разкажете ми за Черните джуджета! В твърдината им сте били само вие.

- Не можем, Господарю! – трепна хобитът. – Не ни питай! Измъкнахме се оттам само защото вече сме лишени от възможността да говорим за това.

- Така ли? – повдигна вежди Олмер. – Че защо? Ако от вас са взели някаква си дума, аз ви освобождавам от нея! Говорете смело, щом наистина служите на мен, а не на някой друг!