Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Не е лошо казано! – одобрително кимна с глава Олмер. – А какво ще кажете вие? – обърна се той към джуджетата.

- Що се отнася до мен, Господарю, аз никога не съм имал тих и уреден живот – махна е ръка Торин. – Срещнахме се доста отдавна в Арнор и навярно си спомняш какво предизвика дръзката ми идея да съкратя свещената брада на Дурин с цяла педя! И след като се осмелих да го сторя, никога вече нямаше да се примиря да остана на едно място – за мен нямаше живот в Халдор-Кайс. Старейшините ме лишиха от онази, с която аз исках да свържа съдбата си, а ние джуджетата, правим избора си само един път в живота. Те ми отнеха щастието да имам деца, ученици и наследници, превърнаха ме в несретник. Аз никога не съм се подчинявал на заповедите им! А в твоята войска – единствената в Средната земя! – воините се ценят само за доблестта им и никой не гледа, откъде са и какво е имало в миналото им. И сега аз съм съгласен със своя брат-хобит – ние стоим до люлката на велика държава и да не вземем участие в издигането на толкова грандиозна постройка би било немислимо за едно джудже. А освен това, и то важи и за Дребосъка, ние не сме забравили и не сме простили на елфите кражбата на прекрасния Наугламир от предците ни, приказната Огърлица на джуджетата – най-съвършеното от всички творения някога излизали изпод ръцете на майсторите от нашия народ. За това горестно за нас събитие от Предначалната епоха разказват немалко песни.

- Наугламир? – заинтересува се Олмер. – Разкажи по-подробно.

- Мога и да го изпея – внезапно предложи Торин.