Зовът на барабана [bg]

Тя също трепереше. Лицето ѝ беше бяло, устните стиснати, а очите бяха тъмни и пламтящи.

— Но не го направих — каза той по-тихо. — Защото не това исках, не това искам и сега. — Избърса окървавената си ръка в ризата. — Но ако на теб не ти пука достатъчно, за да се омъжиш за мен, тогава на мен не ми пука достатъчно, за да легна с теб!

— Пука ми!

— Как не!

— Твърде много ми пука, за да се омъжа за теб, копеле такова!

— Какво?

— Защото, когато се омъжа за теб — когато се омъжа за когото и да било, — това ще е завинаги, разбра ли? Ако положа такава клетва, ще я спазвам, каквото и да ми струва това!

Сълзите течаха по лицето ѝ. Той бръкна в джоба си за носна кърпа и ѝ я подаде.

— Издухай си носа и си избърши лицето, а после ми кажи за какво, по дяволите, говориш.

Тя го направи, подсмръкна и отметна назад влажната си коса. Смешният малък воал беше паднал и висеше на една фиба. Той го дръпна и го смачка в ръката си.

— Когато си ядосан, си проличава шотландският ти акцент — каза тя и направи вял опит да се усмихне, когато му подаде мократа кърпичка.

— Нищо чудно — каза той подразнено. — А сега ми обясни каква имаш предвид, и то го направи ясно, преди да ме подлудиш дотам, че да мина на келтски.

— Говориш келтски? — Тя постепенно започваше да се овладява.

— Да и ако не искаш да научиш много неприлични изрази на този език… говори. Какво искаше да кажеш, като ми отправяш подобно предложение — няма що, чудесна католичка, която тъкмо излиза от църквата! Мислех те за девствена.

— Такава съм! Но какво общо има това?

Преди Роджър да отговори на този вбесяващ въпрос, тя зададе още един:

— Само не ми казвай, че не си спал с момичета, знам, че си!

— Да, спал съм! Но не исках да се женя за тях и те не искаха да се омъжат за мен. Не ги обичах и те не ме обичаха. А теб те обичам, по дяволите!

Тя се облегна на уличната лампа с ръце зад гърба и срещна погледа му.

— Мисля, че и аз те обичам.

Той не осъзна, че е сдържал дъха си, докато не го изпусна.

— О, така ли? — Водата се беше събрала в косата му и сега се стичаше на ледени струйки по врата. — Ммфффмм. И коя е важната дума тук? „Мисля“ или „обичам“?

Тя се отпусна малко и преглътна.

— И двете.

Вдигна ръка, когато той се опита да заговори.

— Обичам те… мисля. Но… но не мога да не си помисля какво се случи с майка ми. Не искам същото да стане и с мен.

— Майка ти? — Изумлението беше последвано от нов прилив на гняв. — Какво? Мислиш за проклетия Джейми Фрейзър? Мислиш си, че няма да можеш да се задоволиш със скучен историк, а трябва да имаш някаква… голяма любов, каквато тя изпитваше към него и смяташ, че аз не съм достоен за нея?