![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Телефонът му не беше в джоба. Спомни си, че се опитваше да го извади секунда преди…
Съжалявам, Наш.
Клоз?!
Клоз го удари?
Не, не, не. Не можеше да е Клоз.
Прецаканите видеозаписи в затвора в Ню Орлиънс, в „Монтехю Лабс“ и в болница „Строгър“. Хаосът в управлението, който позволи на Бишъп и Портър да се измъкнат. Все неща, невъзможни за обикновен човек, но неща, които Клозовски би постигнал с няколко натискания на клавишите.
Двамата мъртви в болницата.
Клеър.
Не можеше да е Клоз. Той не би наранил Клеър, нали?
Наш прокара ръка по покрития с мръсотия под. Не можа да открие телефона. Или беше някъде извън обсега му, или му го бяха взели.
Някой изпъшка.
Стон, изпълнен с някакъв влажен, мляскащ звук.
– Уорник?
Определено все още беше в коридора. Стенанието прозвуча отново, този път по-настоятелно, недалеч от Наш. Той се вкопчи в стената зад гърба си и този път успя да се изправи напук на световъртежа и болката. Докосна главата си със свободната си ръка. Пръстите му веднага се навлажниха. Знаеше, че кърви, но не беше сигурен колко е зле.
Чуваше дишането на Уорник – забързано, на пресекулки.
Наш се опря на стената и закрачи по посока на звука с насочен напред пистолет.
Когато стигна до Уорник, замалко не се спъна в него. Мъжът бе скупчен на пода. Раменете му опираха в стената. Ризата и сакото му бяха подгизнали от кръв. Когато Наш напипа ръцете му, усети, че притискат огнестрелна рана в гърдите – точно над сърцето, но отдясно. От това, което чуваше, разбра, че куршумът е пробил белите дробове. И кой знае какво още.
– Можеш ли да говориш?
Уорник каза нещо, но не приличаше на членоразделна реч. От устата му пръскаше кръв. Наш усети как капчиците полепват по бузата му.
Наведе се по-близо.
– Мобилният у теб ли е?
Мъжът кимна. Слабо, отсечено движение.
Наш потупа джобовете му и откри телефона в сакото. Екранът светна, но устройството предупреди, че няма сигнал. Не че Наш очакваше да има в тази дупка, но все пак…
Тялото на Уорник се сгърчи, замръзна, след което се килна.
Коридорът притихна.
Наш порови из телефона, откри бутона за фенерчето и го натисна.
Мъртвите очи на Уорник се взряха в него.
Имаше повече кръв, отколкото очакваше. Заедно с белия дроб куршумът може би бе засегнал и белодробната артерия, може би дори сърцето. Беше успял да оцелее досега само благодарение на адреналина. Не че това вече имаше някакво значение. Беше мъртъв.
Нещо изскърца в края на коридора. Наш вдигна фенерчето.
В края на коридора, водещ към старата болница, стоеше човек с черна скиорска маска. Очите му бяха закрити от слънчеви очила. На челото му имаше някакво устройство, избутано нагоре и встрани, придържано с каишка – може би уред за нощно виждане. Току-що бе преминал през люлеещата се двойна врата, бутайки носилка.
Въпреки че лицето му беше покрито, Наш разпозна облеклото. Вдигна пистолета:
– Не мърдай, да ти го начукам, Клоз!
108.
Портър
Ден шести, 05:39
Тежко вълнено палто с цвят на въглен, сив шал и плетена шапка в същия цвят, черни кожени ръкавици. Портър бе открил тези дрехи в онзи „Ескалейд“, който го чакаше на летището. Пистолетът .38 калибър беше в десния джоб на палтото. Всеки път, когато ръката му напускаше този джоб, тя успяваше да си намери път обратно, подчинявайки се на несъзнателното желание да усети докосването на метала. Пистолетът му вдъхваше усещане за нещо познато.
В лявата си ръка Портър държеше мобилния телефон. Тълпата пред хотел „Гийон“ беше огромна и продължаваше да нараства. Бе паркирал на три пресечки оттук, тъй като не можа да си пробие път по-близо, и бързаше, борейки се със снега. Шансовете му да намери Бишъп бяха нищожни, но нещо му подсказваше, че Бишъп би могъл да го открие благодарение на телефона.
Над главата му прелетя хеликоптер.
Хората от най-различни правоохранителни органи бяха навсякъде – униформени, полицаи под прикритие, смесени с тълпата. Не му беше кой знае колко трудно да ги различи – повечето от зяпачите разговаряха помежду си, пускаха майтапи, трескаво се вглеждаха във всяка приближаваща се кола, докато полицаите, които имаха задача да се слеят със събралото се множество, бяха мълчаливи и се взираха в лицата на околните.
Търсеха го.
Знаеше, че искат да го заловят също толкова силно, колкото и да спипат Бишъп. Затова Портър бе смъкнал шапката си надолу, а шалът покриваше възможно най-голяма част от лицето му. Обикаляше из тълпата и оглеждаше.
Ако Бишъп планираше да разпространи вируса тук, щеше да му е нужен някакъв начин за разпръскване. Портър първо си помисли за противопожарните пръскачки, особено след онова, което се случи в управлението, но всички бяха навън.