Шестото покварено дете [bg]

– Кармайкъл, на позиция ли сте?

– Тъй вярно. Открихме вход към тунел в мазето на хотел „Гийон“. Поставил съм двама души на пост. Има очевидни признаци, че е ползван скоро, но няма никакви следи от Бишъп или от онзи детектив. Поне засега. Пратил съм още шестима да претърсят хотела стая по стая, но сградата изглежда безлюдна.

– Дръж ме в течение.

– Прието.

– Не мисля, че ще използва тунелите – обади се Пул. – Бишъп иска всичко да е публично.

– Но Портър може – вметна Далтън.

– Едва ли – каза Хърлес. – Знае, че наблюдаваме, и знае, че ще бъде много трудно да се измъкне от тази сграда. Ако вирусът е у него, ще иска да зарази максимален брой хора.

Друг глас прозвуча по комуникационната система:

– Сър, Чен е. Открих тяло на мъж в стая на третия етаж. Едно око, едно ухо и езикът са премахнати, всички са сложени в бели кутийки. По цялото тяло е издълбано „Аз съм зло“ – с бръснач или нещо подобно. Мъртъв е… задръжте за секунда.

Когато не продължи веднага, Хърлес попита:

– Чен?

– Сър, имаме още двама в същото състояние. Жена и още един мъж. „Татко, прости ми“ е изписано върху стената на втората стая. Не мисля, че са убити тук – няма достатъчно кръв. Освен това са покрити с някакъв бял прах. Мисля, че е сол.

Хърлес се обърна към Далтън:

– Хората ви направиха пълно претърсване на сградата, когато Портър бе заловен тук, нали?

Далтън кимна.

– Тези са били докарани наскоро.

– Тук е капитан Капшоу, пети етаж. И аз открих труп. Мъж, в края на шестдесетте, началото на седемдесетте години. Същото състояние.

– Сър? Отново засякох Портър.

Беше техникът.

– Къде? – попита Пул.

– Според триангулацията – от кули 191390В, 191391А и 191392В. Това е тук. Някъде навън.

Хърлес се извърна към микрофона и започна да раздава заповеди с къси излайвания. Далтън правеше същото от телефона си.

– Излизам.

Пул отвори задната врата на вана, преди някой да възрази. Беше на половината път към главния вход на „Гийон“, когато едно 12-13 годишно момче задърпа сакото му.

– Вие ли сте специален агент Франк Пул?

– Да.

Момчето тикна нещо в ръката му и изчезна сред морето от хора.

Снимка, сгъната надве.

Въпреки че бе правена преди много години, Пул незабавно позна мъжа на нея. Погледът му се стрелна към вана за секунда, след което се върна на фотографията.

На гърба ѝ Сам беше написал: „Не само Клоз – той също“.

Пул си запробива път през тълпата към сградата. Надяваше се да открие Портър преди тях.