Отровни думи [bg]

Глава тридесет и трета

На следващата сутрин свежият полъх на студен бриз събуди Гамаш. Ветрецът нахлуваше през прозореца и носеше аромата на море и крясъците на птици. Детективът се обърна, както лежеше в леглото, придърпа топлата завивка по-плътно около тялото си и се вгледа през прозореца. Предишният ден му се струваше като сън. Събудил се бе в Трите бора, а бе заспал в това село на индианците хайда на брега на океана.

Небето бе ясносиньо и във висините се рееха орли и чайки. Гамаш стана от леглото и побърза да се облече с най-топлите си дрехи. Проклинаше се наум, че е забравил да вземе дълго бельо.

Когато слезе, завари богата закуска от бекон, яйца, препечени филийки и силно кафе.

— Обади се Лавина и каза да сте на кея най-късно в девет, иначе ще тръгне без вас.

Гамаш се озърна да види на кого говори хазяйката.

В стаята нямаше други хора.

— Moi?145

— Да, вие. Лавина каза да не закъснявате.

Главният инспектор погледна часовника си. Беше осем и половина, а той нямаше представа коя е Лавина, къде е кеят и защо трябва да ходи там. Изпи още една чаша кафе, качи се в стаята си, за да ползва тоалетната и да си вземе палтото и шапката, после се върна долу и заговори хазяйката.

— Лавина каза ли на кой кей?

— Предполагам, че на онзи, който винаги използва. Няма как да се объркате.

Колко често Гамаш бе чувал това изречение, преди съвсем да се обърка? И все пак вече стоеше на верандата пред входа. Пое си дълбоко въздух, изпълни дробовете си с ободряващ въздух и отправи поглед към крайбрежието. Имаше няколко кея.

Но само на един от тях чакаше хидроплан. А девойката, която го пилотираше, гледаше часовника си. Лавина ли се казваше? Гамаш се смути при мисълта, че така и не я бе попитал за името ѝ.

Отправи се натам и чак когато стъпи върху дървените дъски, забеляза, че младата жена не е сама. Уил Сомс беше с нея.

— Реших, че ще ви е интересно да видите откъде се вземат онези парчета дърво — заяви резбарят и покани детектива да се качи на малкия самолет. — Внучката ми се съгласи да ни закара дотам. Самолетът, с който кацнахте вчера, беше редовен полет. Тази машина е нейна.

— И аз имам внучка — призна Гамаш. Докато хидропланът се оттласкваше от кея и се плъзгаше навътре към залива, инспекторът заопипва около себе си в търсене на колан, като се надяваше да не изглежда твърде паникьосан. — Очакваме и още една. Моята внучка ми рисува картини с пръсти.

Почти допълни, че поне няма вероятност рисуването с пръсти да убие човек, но в последния момент размисли и си каза, че би било твърде нелюбезно.