Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
— Да не би да намеквате, че в нощта на престъплението е имало… някаква сексуална цел?
— Не, не в прекия смисъл. Но вие ме питате какво вярвам и защо. Нека приемем за миг повечето ви твърдения за младежа. Той е отличен ученик, гордост за своите родители, моли се в бащината църква, не пуши, не пие, упорито работи като адвокат. Но и вие на свой ред трябва да приемете вероятността медалът да има и обратна страна. Как може да няма, като знаем необикновения му произход, пълната му изолация, затворения живот и неудовлетворените желания. Денем той е усърден член на обществото. Ала нощем понякога се поддава на нещо варварско, нещо заровено в черните дълбини на душата му, нещо, което навярно самият той не разбира.
— Това е чиста фантазия — каза Дойл, но Ансън долови нещо в гласа му. Беше по-тих и вече не тъй уверен.
— Вие сам поискахте да предполагам. Ще признаете, че съм виждал повече прояви на престъпно поведение и престъпни намерения. Градя догадките си на тази основа. Упорито изтъквате факта, че Ейдълджи е от средната професионална класа. Колко често, гласеше неизреченият ви въпрос, представителите на тази класа извършват престъпления? Много по-често, отколкото предполагате, отговарям аз. Но ще ви върна въпроса под друга форма, сър Артър. Често ли чуваме за щастливи семейни мъже, чието щастие естествено предполага и редовно сексуално задоволяване, които да са извършили жестоки и извратени престъпления? Ще повярваме ли, че Джак Изкормвача има щастлив семеен живот? Не, няма да повярваме. Бих отишъл и по-далече. Бих допуснал, че ако един нормален здрав мъж бъде постоянно лишаван от сексуален контакт независимо от причината и обстоятелствата, това може — казвам само «може», без да бъда категоричен — да засегне настройката на съзнанието му. Мисля, че точно това е станало с Ейдълджи. Той се е чувствал затворен в ужасна клетка с железни решетки. Ще успее ли някога да избяга? Ще успее ли някога да изпита сексуално удоволствие? Според мен един дълъг период на сексуални лишения, година след година, може да засегне човешкия ум, Дойл. Може дори да доведе до преклонение пред странни божества и извършване на странни ритуали.
Знаменитият гост не отговори. Лицето му бе придобило тухлен цвят. Може би от брендито. Може би, макар да се правеше на светски лъв, всъщност бе пуритан. Или пък — и това изглеждаше най-вероятно — виждаше непреодолимата сила на представения аргумент. Така или иначе, той не откъсна очи от пепелника, докато смачкваше в него недопушената чудесна пура. Ансън чакаше, но гостът отмести поглед към огъня. Не искаше или не можеше да отговори. Е, темата изглеждаше приключена. Време бе да минат към по-практични въпроси.
— Предполагам, че тази нощ ще спите тук, Дойл. Но ви предупреждавам, някои хора смятат, че в Грийн Хол има призраци.
— Нима? — отвърна Дойл. Но си личеше, че мислите му са другаде.
— Разправят легенди за конник без глава. За колела на невидима карета, скърцащи по алеята. За тайнствен звън на камбани, а тук никога не е имало камбани. Суеверия, разбира се, чисти суеверия. — Ансън се чувстваше във великолепно настроение. — Но вие едва ли се плашите от фантоми, зомбита и полтъргайсти.
— Духовете на мъртвите не ме тревожат — изрече Дойл с безизразен, уморен глас. — Дори ги приветствам.
— Закуска в осем, става ли?
Докато Дойл се оттегляше — безславно, помисли си Ансън, — полицейският началник изхвърли угарките от пури в камината и ги погледа как припламват за миг. Когато отиде да си легне, Бланш още не беше заспала и препрочиташе мисис Брадън. В гардеробната отстрани съпругът й метна сакото си върху стойката за дрехи и се провикна: