Мозайка от убийства [bg]

— Господи, как мразя това шибано място.

Това бяха първите му думи, когато се отпусна тежко от другата страна на масата. Отново си беше облякъл черното кожено яке, което носеше, когато се запознах с него, и бяла тениска. Явно искаше да прилича на Джеймс Дийн.

— Съжалявам, Сюзан — продължи той. — Но просто нямах търпение това погребение да свърши. Онзи викарий не каза нито една добра дума за Алан. А и с този глас! Едно е да говориш тържествено, но той говореше тържествуващо — все едно не може да си намери място от радост! Аз изобщо не исках да идвам, но господин Кан настоя, а той много ми помага, така че му го дължах. Естествено, вече всички знаят.

Аз го погледнах въпросително.

— За парите! За мен остават къщата, земята, парите в брой, авторските права върху книгите — всичко! Е, той е оставил доста и на Фреди — това е синът му — и се е погрижил и за сестра си. Има и дарение за църквата. Робсън го е накарал да си плати, за да се сдобие с онова място на гробището. И още едно-две неща. Но аз вече имам повече пари, отколкото някога съм имал през живота си. Аз ще платя сметката за вечерята, между другото — или по-скоро Алан. Откри ли липсващите страници от ръкописа?

Отговорих му, че не съм.

— Жалко. Аз също рових, за да ти помогна, но нямах късмет. Колко странно, че отсега нататък ще работиш с мен, нали — имам предвид, за книгите? Някакъв човек на име Марк Редмънд вече ми се обади по телефона, за да си говорим за „Приключенията на Атикус“. Нямам нищо против да прави, каквото си поиска, стига да не ме задължават да гледам проклетия сериал.

Той хвърли един поглед на менюто, веднага реши какво иска и го бутна настрани.

— Всички ме мразят, нали разбираш? Но им се налага да се преструват, естествено. Всички са прекалено притеснени да си кажат истината, но по очите на повечето се вижда какво си мислят за мен. Аз съм момчето на Алан с младото дупе, а сега получих цялото му наследство. Точно това си мислят.