Мозайка от убийства [bg]

Църквата „Сейнт Майкъл“

Струваше ми се, че Клеър е достигнала до окончателното си заключение по съвсем грешен път. Тя имаше право да вярва, че Алан не се е самоубил. Но доводите, с които беше стигнала до този извод, бяха доста объркани. „Не се съмнявам, че той щеше да ми се обади, преди да направи нещо глупаво.“ С това беше започнала. Това беше основният й аргумент. Но към края вече беше решила да смени тактиката. „Наистина ли вярвате, че е бил в състояние да завърши роман и да се самоубие, преди да го види издаден?“ Двата аргумента са съвсем различни, така че можем да ги разгледаме поотделно.

Алан не бил човек, който прощава лесно. Двамата се бяха скарали сериозно, когато Клеър го помолила да й плаща за работата, която е вършела за него, и без значение какво си мислеше тя, аз не вярвах, че след този скандал двамата отново се бяха сближили както преди. Например, въпреки че той беше казал на сестра си, че напуска Мелиса, беше съвсем ясно, че тя не е знаела нищо за отношенията му с Джеймс Тейлър: Алан я беше оставил да прочете за това във вестниците. Може би, когато беше решил да се разкрие като гей пред целия свят, Алан беше изоставил целия си дотогавашен живот като захвърлен стар костюм, а за съжаление това включваше и самата Клеър. След като не е бил готов да сподели истината за сексуалната си ориентация с нея, защо да споделя с нея намерението си да се самоубие?

Освен това тя допуска грешката да мисли, че неговият скок от кулата е бил нещо планирано. „Той никога нямаше да ме остави сама, не и без да ме предупреди предварително.“ Но това не е задължително. Може би просто се е събудил и е решил да го направи този ден. Може съвсем да е забравил, че предстои да излезе новата му книга. И без това е щял да умре много преди да бъде публикувана. Какво значение имаше това за него?

В нейния разказ имаше и други интересни неща. До този момент все още не бях разбрала докрай колко голяма част от личния живот на Алан беше вплетена в „Мозайка от убийства“. Дали беше съзнавал, че това ще бъде последният му роман, още преди да му поставят диагнозата? „Играехме на пирати, на ловци на съкровища, на войници и на шпиони“ — това са думите на Робърт Блекистън към Атикус Тип, но освен това те явно се отнасят и до детството на Алан. Алан е обичал шифрите — и Робърт изпраща шифровани съобщения с почукването по стената на спалнята си. Същото важи и за анаграмите и акростиховете в книгата. Робсън става Осбърн. Клариса Пай решава анаграмата в кръстословицата на „Дейли Телеграф“. Дали беше възможно Алан да е скрил някакво тайно послание в книгата си — нещо, което е знаел за някой друг? Каква можеше да е тази тайна? И като стана дума, ако наистина беше знаел нещо толкова ужасно, че да го убият заради него, защо си е играл да го направи по този начин? Защо просто не го беше разкрил?