Мозайка от убийства [bg]

Докато работеше в Удбридж, Алан се ожени. Мелиса Брук, както се казваше тя тогава, беше учителка по чужди езици — френски и немски — и беше започнала работа по същото време като него. Няма нужда да ви я описвам. Вие сте се срещали достатъчно пъти. Първото ми впечатление за нея беше, че е млада, красива и много харесва Алан. Не знам по каква причина, но за съжаление двете с нея така и не се сближихме. Тя почти не ме забеляза на погребението на Алан, но трябва да си призная, че вината за това може би донякъде е моя. Изпитвах усещането, че двете се състезаваме — като че ли тя ми беше отнела Алан. Сега, когато пиша за това, виждам колко е глупаво, но се опитвам да ви разкажа възможно най-искрено за Алан и себе си, така че това е истината. Мелиса беше прочела всичките му романи. Вярваше стопроцентово в него. Двамата се ожениха в градския съвет в Удбридж през юни 1998 година и заминаха на меден месец в Южна Франция, в Кап Фера. Две години след това се роди синът им, Фреди.

Именно Мелиса посъветва Алан да напише първия роман за Атикус Тип. Към този момент двамата вече бяха женени от седем години. Знам, че това е гигантски скок в разказа, но не знам какво друго да напиша за периода, който изтече междувременно. Аз работех в полицейското управление на графство Съфолк. Алан работеше като учител. Двамата не живеехме толкова далеч един от друг в чисто географско отношение, но животът ни беше съвсем различен.

Мелиса беше достигнала до своето прозрение, докато беше разглеждала бестселърите в книжарницата от веригата „У. X. Смит“ в Удбридж. Кои бяха най-продаваните автори? Дан Браун, Джон Гришам, Майкъл Крайтън, Джеймс Патерсън, Клайв Къслър. Тя беше сигурна, че Алан може да пише по-добре от всеки от тях. Проблемът беше в това, че се прицелваше твърде високо. Защо да си губи времето да напише книга, по която литературната критика да пощурее, но читателите изобщо да не забележат? Вместо това можеше да използва таланта си, за да напише нещо съвсем просто: криминален роман. Ако се продадеше, тази книга можеше да постави началото на кариерата му, така че по-късно да може да опита и с нещо друго. Важното беше да започне отнякъде. Поне така му беше казала тогава.