Мозайка от убийства [bg]

Книгите му продължаваха да се продават. Парите се изливаха като река, Алан ме помоли да му помогна с третата книга от поредицата, „Атикус Тип се заема със случая“. Алан винаги е имал ужасни проблеми с работата на клавиатура. Винаги пишеше ръкописа на книгата на хартия с писалка, а след това ме молеше да набера текста на компютър. След това нанасяше промените по текста на ръка и аз го набирах отново, преди да го изпрати на издателя си. Освен това ме помоли да му помогна с проучването за книгата. Аз го запознах с един от инспекторите от полицията в Ипсуич и му изрових необходимата информация за отровите и други подобни. В действителност аз съм работила по четири от неговите книги. Обичах да участвам в това и съжалявах, когато всичко приключи. Но вината за това беше изцяло моя.

Успехът промени Алан. Сякаш целият му живот беше подчинен на това. Когато не пишеше самите книги, пътуваше по целия свят, за да ги промотира. Непрекъснато четях за него по вестниците. Понякога го слушах по радиото. Но към този момент все по-рядко го виждах на живо. А след това, през 2009 година, едва няколко седмици след публикуването на „Нощен зов“, Алан ме шокира с новината, че напуска Мелиса — и аз не можах да повярвам на очите си, когато прочетох, че е започнал да живее с някакъв млад мъж.

Много ми е трудно да опиша как се почувствах тогава, защото в главата ми се вихреше истински водовъртеж от емоции, а новината ме завари напълно неподготвена. Живеех в Орфорд, така че постоянно виждах Мелиса, но нямах абсолютно никаква представа, че бракът им не върви. Двамата винаги изглеждаха така, сякаш се чувстваха много спокойни един с друг. Всичко стана много бързо. Алан току-що ми беше съобщил новината, а Мелиса и Фреди вече се бяха изнесли и къщата им беше обявена за продан. В развода не бяха замесени адвокати. Двамата се съгласиха да разделят всичко наполовина.

Лично за мен беше доста трудно да приема тази нова страна от него. Никога не съм имала проблем с хомосексуалните мъже. Имах един колега, който не криеше факта, че е гей, и се разбирах идеално с него. Но това беше брат ми — човекът, с когото съм била толкова близка през целия си живот — а сега изведнъж трябваше да го видя в съвсем различна светлина. Е, сигурно може да се каже, че той се беше променил в много различни отношения. Вече беше на петдесет години, богат и прочут писател. Беше по-затворен, с по-остър характер, беше станал баща и обществена фигура. И освен това беше гей. Защо последният факт имаше някакво по-специално значение за мен? Е, част от отговора на този въпрос сигурно се криеше в това, че партньорът му беше толкова млад. Аз нямах нищо против Джеймс Тейлър. Дори напротив, той ми беше симпатичен. Никога не съм го смятала за златотърсач или нещо подобно — макар да си признавам, че останах ужасена, когато Алан веднъж ми спомена, че едно време е работил като компаньон. Просто ми беше неловко да ги гледам заедно, понякога да се държат за ръка или нещо подобно. Никога не съм казвала нищо. В днешно време няма какво да се каже, нали така? Просто не се чувствах комфортно. Това е.