![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Бариерата, удържаща пламтящия ми гняв, се срути, щом разгърнах писмото, прочетох го и видях подписа на сина си. Без да продумам, загърбих мъжете и, стиснала писмото, застанах пред двамата стражи, преградили входа пред кралските покои.
– Отстъпете – заповядах им.
Те не се подчиниха, но аз се промуших силом между тях и блъснах отключените – за щастие – врати. С маршова стъпка подминах прислужниците и благородниците и влетях в кралските покои, където Негово Величество Шарл IX клечеше върху цукалото си, а един от придворните му четеше поезия на глас. Погледнах господина и той веднага захлопна тънката си книжка и напусна стаята. Затръшнах вратата след него и, размахала писмото, тръгнах към Шарл.
– Глупак! – просъсках. – Глупак на глупците!
Шарл дръпна несръчно панталоните си нагоре с дясната ръка, а с лявата плъзна капака върху гърнето. Бе свикнал да излива гнева си върху света, но рядко го наблюдаваше у другите и още по-малко у майка си. Вдигна отбранително ръка и се присви.
– Пет хиляди френски войници, загинали в служба на една абсолютна глупост! – изкрещях аз. – И испанският крал е разбрал за тях преди мен! Днес посланикът му дойде да ме предупреди, че Филип смята тази... тази лудост в Нидерландия за военна атака.
– Какво толкова? – сопна се немощно Шарл.
– Какво толкова ли? – повторих поразена. – Съвсем ли полудяхте, та си въобразихте, че можем да спечелим една война с Испания?
– Адмиралът смята, че можем – осмели се той. – Не ме обиждайте, мамо.
Сниших глас.
– Мечтаете за военна слава, но няма да я пожънете в зле обмислена война. Ще пожънем поражение и срам. Хората ще въстанат срещу вас и ще сложат хугенот на трона.
– Колини ме обича – възрази Шарл. – Обича и Франция. Войната срещу един общ враг ще обедини държавата.
– Живяла съм дълго, сине, и знам какво е донесла войната с Испания на тази страна. Дядо ви е претърпял тежко поражение, а баща ви е бил пленник четири години. Армията на Филип е твърде силна. Не разбирате ли как ви заблуждава Колини? Как се опитва да ви настрои срещу мен?
Шарл сключи челюсти, очите му се обърнаха нагоре като на безумец.
– Адмиралът ме предупреди, че ще кажете така. Не е естествено една жена да притежава толкова власт. Отдавна узурпирате трона ми.
Стиснах зъби и преглътнах горчилката, която думите на Колини, повторени надлежно от Шарл, надигнаха в гърлото ми.
– Щом сте убеден, че войната с Испания би обслужвала интересите на Франция, адмирал Колини е длъжен да представи предложението си пред Кралския съвет – казах тихо. – Членовете му ще го одобрят или отхвърлят. Ако доводите на адмирала са разумни, ще получи подкрепа. Защо да не обсъдим въпроса открито с всички? Невъзможно е да се води тайно война.
Шарл кимна замислено.
– Ще кажа на адмирала. Ще подготвим стратегия.
Тонът ми веднага се разведри.
– Добре. Но имайте предвид едно.
Той свъси въпросително вежди.
– Длъжен сте да се съобразявате със съветниците. Приемат ли предложението на адмирала, водете войната си открито. Отхвърлят ли го, забравете окончателно идеята.
– Добре – кимна той след известен размисъл.
– Отлично! Ще уведомя членовете на Съвета и ще насроча дата за срещата. Разчитам на вас да съобщите на адмирал Колини да подготви аргументите си.
Излязох от покоите на Шарл с фалшива усмивка. Тя се разливаше по лицето ми и когато пристъпих в коридора, където Колини и Жанлис продължаваха да разговарят с Навара.
Колини се обърна пръв и ме поздрави с поклон. Усмихнахме се, макар че несъмнено бе чул виковете ми. В очите му съзрях самодоволно предизвикателство – чакаше да си отида, за да влезе при краля и да говори насаме с него.
Навара също ми се усмихна. Извърнах поглед, неспособна да понеса неговия.
Четирийсета глава
Кралският съвет се събра осем дни преди сватбата. През цялата нощ валя дъжд и неделната сутрин не донесе промяна. Въпреки пороя прозорците бяха открехнати, за да пропускат знойния въздух, който забулваше с пара стъклата и размекваше купчината листове в дясната ми ръка.
Заех почетното място на дългата овална маса в съвещателната зала. От двете ми страни седнаха Едуар и маршал Таване – шейсет и три годишен, напълно оплешивял и почти беззъб. Таване се бе сражавал до Франсоа I в битката край Павия и го бяха пленили с краля. На бойното поле бе изгубил зрението на лявото си око, което сега блуждаеше постоянно, винаги в дисонанс с дясното. Обичах Таване, защото веднъж бе предложил да убие Диан дьо Поатие заради арогантността ѝ. Обичах го още повече, защото бе помогнал на Едуар да извоюва победа край Жарнак.