Катерина де Медичи [bg]

– Съгласни ли сте, господа? – попитах.

Всички кимнаха. Колини – убеден, че речта му е затрогнала сърцата на съветниците – бе помолен да се оттегли в коридора. На излизане той спря пред прага и ме погледна самонадеяно и победоносно. Гласуването не продължи дълго. Не се наложи да използваме бюлетини, защото членовете на съвета бяха абсолютно единодушни.

Станах и вдигнах длан да възпра мъжете да скочат на крака.

– Искам лично да съобщя решението ни на адмирал Колини.

Излязох сама в коридора. Освен двамата стражи наблизо нямаше никого. Облегнат на отсрещната стена, Колини се молеше, сключил ръце и свел глава. Чу вратата да се отваря и вдигна очаквателно поглед.

Щом зърна лицето ми, по неговото се изписа изненада. Овладя се бавно и чертите му застинаха.

– Трябваше да се досетя, че ушите им са запушени. Все пак сте ги избрали, защото са ви предани – отбеляза той.

– Избрах ги, защото са мъдри – поправих го – и предани на сина ми, роден с характер, неприсъщ за крал. Продължите ли да се възползвате от този факт, адмирале, ще ви прогоня от двореца.

Очите му – яркосини под златните клепки – се присвиха със същото мрачно, горчиво недоволство, което често съзирах у Шарл, Той пристъпи заплашително напред да ми напомни, че е едър мъж, а аз – дребна жена.

Изрече с отчетлив, властен глас:

– Не мога да ви се противопоставя, мадам, но ви уверявам, че ще съжалявате. Откаже ли се Негово Величество да поведе война в Нидерландия, скоро ще се въвлече в друга, от която няма начин да избяга.

Лицето му се надвесваше на сантиметри от моето, ала аз не отстъпих нито крачка назад. Сключих вежди – царствено и безстрашно.

– Посрещнахме ви като гост. А вие дръзвате да ни заплашвате – под покрива на краля – с нова гражданска война?

– Няма да воювате с мен, а с Бог – отсече той.

Обърна ми гръб и се отдалечи. Щом изчезна от погледа ми, затворих очи, въздъхнах и се облегнах на стената.

Под челюстта, ето така, ми бе прошепнала леля Клариса, сключвайки пръстите ми около дръжката на кинжала.