Катерина де Медичи [bg]

Поклатих глава.

– Какво да направим? Няма как да го арестуваме сега, преди сватбата. Представете си как ще разбуним духовете – почетен гост е. Ще злепоставим и Навара, и себе си.

От дни не бях си позволявала да мисля за Навара. Обичах го като син – омъжвах дъщеря си за него. Сега ме глождеха съмнения. Идвайки тук, дали е знаел какво планира Колини?

– Адмиралът се надява искрено да изпратим войниците си в Нидерландия – добавих, сякаш убеждавах себе си. – Стреми се да спечели благоволението на краля. Не би ни нападнал сега.

– Да ни нападне ли? – Едуар се приведе рязко напред. – Намеквате, че ни отвлича вниманието, а всъщност иска да ни навреди?

Взрях се в провинциалния пейзаж и си представих парижките улици, наводнени от хугеноти, и Лувъра, по чиито коридори сноват черно-бели свраки.

– Не. Не, разбира се, освен ако...

... ще съжалявате. Откаже ли да поведе война в Нидерландия, Негово Величество скоро ще се окаже въвлечен в друга...

– Ако това не е част от по-мащабен заговор – довърши Едуар. – Ако Колини, Навара и останалите не са дошли тук да заграбят Короната. Свитата на Анри наброява стотици, а хиляди от неговите последователи са се стълпили в града. Странноприемниците в Париж са пълни с хугеноти. Настаняват ги дори в църквите.

Пръстите ми докоснаха тежкия железен пръстен – Главата на Горгоната – и го завъртяха.

– Едва ли са толкова глупави – прошепнах.

– Говорим за Колини, който е достатъчно глупав да тръби на всеослушание как вярва, че Бог го е изпратил тук – напомни ми Едуар и горчиво недоверие разкриви красивото му лице. – Готов е да изпълнява Божиите "повели". Дори да не подготвя революция и да не иска да ни навреди, ще продължи да манипулира Шарл. Длъжни сме да предприемем нещо.

– Сега, когато градът гъмжи от хугеноти сред враждебни католически домакини? – попитах бавно. – Ще предизвикаме метеж!

– Мамо! – Едуар изцъка раздразнено с език. – Не бива да наблюдаваме със скръстени ръце как лудият адмирал ни въвлича във война!

– Ще го обсъдим в Монсо – поклатих глава. – В момента не искам да мисля за това.

Затворих отново очи. Унесох се в дрямка, замаяна от подрусването на каретата. Видях окръгленото като пълна луна лице на пророка: Загърбете нежността и милосърдието.

Шарл пристигна в Монсо посред нощ. По лицето ми се изписа престорен, мълчалив гняв, когато отчаяният крал ме вдигна от леглото. Едва успях да скрия задоволството си обаче, щом той падна на колене, прегърна краката ми и се закле да спазва решенията на Съвета, стига да се върна в Париж.

Настоях Шарл да остане в Монсо с нас цели четири дни. През цялото време с Едуар убеждавахме краля, че Колини го манипулира безсърдечно. Шарл хлипаше като дете или се разпенваше от неудържим гняв. На третия ден обаче се изтощи и започна да се вслушва в доводите ни. Накарах го да ми обещае да отбягва Колини, докато трае сватбеното празненство.