Катерина де Медичи [bg]

Впих очи в помътнялата лъскава повърхност на масата, за да притъпя горчивината, надигнала се у мен. Овладях се и погледнах към адмирала.

– Желанието да им помогнем е едно, съвсем друго – неизбежният факт, че Франция не разполага с необходимите сили да срази Алба. И хугенотите, и кралската армия претърпяха тежки загуби. След дългогодишната гражданска война страната е на ръба на банкрута. Чисто и просто нямаме нито войници, нито оръжия, нито средства да нападнем толкова могъщ противник. Дори да пробваме, невинните жертви, за които говорите, ще загинат заедно с хиляди французи.

– Нищо подобно няма да се случи – възрази бързо Колини. – Няма да се бием сами. Принцът на Оранж ще ни подкрепи. Осигурил е и помощ от Англия и Германия.

– Вече се случи – напомних му. – Загинаха пет хиляди наши войници. Проля се френска кръв.

– Войната с Испания е неизбежна – отвърна адмиралът. – Ще я поведем сега, в Нидерландия, или на своя земя, когато Филип най-после се поддаде на изкушението да разшири империята си с наши земи. Ето защо трябва да ударим сега, докато имаме подкрепата на Оранж, Англия и германските принцове.

Прекъсна го тихият дрезгав глас на Таване.

– Виждал съм двамина крале да започват война на чужда територия с надеждата да я завладеят. И на тях им бяха обещали подкрепа. В крайна сметка претърпяха поражение и бяха принудени да се върнат във финансово опустошената си страна. Война на чужда територия ще погълне повече животи и злато, отколкото имаме.

– В Сен Куентен се бих редом с Монморанси. Бях още младеж с жълто около човката – додаде разпалено Гонсага, херцог на Невер. – Втурнах се в битката, предвкусвайки лесна победа. Вразумих се, когато испанците ме заловиха заедно с генерала и мнозина други.

– И аз се сражавах в Сен Куентен – промърмори троснато Колини.

– Да, да, отговаряхте за защитата на града, доколкото си спомням – кимна пренебрежително Гонсага. – Как да ви се доверим да поведете войниците ни отново, след като нечия глупост вече обрече пет хиляди на смърт?

Всички в залата заговориха едновременно. Гонсага жегна адмирала с още една обида, а херцогът на Монпансие заобяснява на висок глас каква вреда ще нанесе на икономиката една нова война. Накрая старият Таване им изкрещя да замълчат и попита:

– Адмирал Колини, ще предложите ли нещо друго?

– Да. Негово Величество крал Анри II се вслушваше в мнението на съветниците си и го обмисляше внимателно, ала невинаги му се подчиняваше. Законът обаче задължава крал Шарл да приема безропотно решенията на личните си съветници – разбираема необходимост, когато кралят се възкачи на трона на десет години, ала сега той е мъж на двайсет и две. Обидно е да го принуждаваме да изпълнява волята на Съвета, дори да е в разрез с неговите възгледи. Съзнавам, че съм хугенот, изправен пред католици. Всеки от вас обаче ще се съгласи, че Шарл е крал, защото Бог му е отредил трона. Не е ли така, господа?