Катерина де Медичи [bg]

" Почитаема кралице,

Предвид разположението на рождения Ви Марс и уменията Ви да разчитате посланията на звездите, подозирам, че вече сте разбрали за наближаващата катастрофа.

Прилагам талисмана Главата на Горгоната, наричана Медуза от древните гърци. В небето я символизира звездата Алгол, която арабите именуват Раас алгул, а китайците – Купища мъртъвци. Тя е най-злокобната звезда на небосклона. Алгол носи смърт чрез обезглавяване, обезобразяване и удушаване – не на една жертва, а на стотици.

Два часа преди зазоряване на двайсет и четвърти август звездата Алгол ще изгрее в съзвездието Телец – асцендентът Ви, кралице – в съвършена опозиция с войнолюбеца Марс, подсилен в знака на Скоприона. По-сериозна опасност никога не е застрашавала Франция – и Вас.

Преди много години Ви дадох Гарвановото крило, което Ви послужи добре. Със същата надежда сега Ви давам Главата на Горгоната. Грижливо усмирена, Демоничната звезда дава смелост и телесна защита.

През онзи далечен ден в Палацо Медичи Ви казах, че звездите Ви вещаят предателство, заплашващо живота Ви. Отново виждам предателство, кралице, и Ви предупреждавам да бдите зорко – дори сред онези, на които се доверявате.

Какво може да предотврати предстоящата беда? Мнението ми по въпроса не се е променило, откакто разговаряхме за последен път. Съмнявам се, че ще пожелаете да го повторя тук.

Ваш покорен слуга – Козимо Руджиери "

Докоснах перлата под корсажа на роклята и затворих очи. Споменът ме пренесе в деня преди дванайсет години, когато Руджиери за последен път влезе в кабинета ми.

Звездите са се променили от деня, когато Ви дадох перлата.

Моментът ще настъпи, Катрин, и ако не направите необходимото, ще последва неописуема касапница.

Писмото не съдържаше обратен адрес. Сложих железния пръстен на средния пръст на лявата си ръка и се взрях към двора и към бъдещите призраци на купищата мъртъвци. Интуицията ми подсказваше, че Руджиери не е далеч. Чакаше, спотаен, дали ще събера смелост да предотвратя прииждащия кървав потоп.

На другата сутрин поканих Жана да дойде в покоите ми. Посочих ѝ стола до камината в преддверието. Напрегната и предпазлива, почервеняла от поредния пристъп на кашлица, тя седна вдървено до мен и погледна подозрително усмивката ми. По време на престоя в "Блоа" бе отслабнала още повече; очите ѝ горяха трескаво.

– Преговорите станаха твърде неприятни – подхванах мило. – Забравихме, че въпреки всичко сме приятелки. Време е да приключваме.