Катерина де Медичи [bg]

Чух, че голяма част от тези еретици в момента са в Париж, за да присъстват на сватбата на водача си, който ще се венчае за Вашата дъщеря, сестрата на крал Шарл. Били въоръжени, та след церемонията да поемат веднага към Нидерландия.

Дон Диего ми докладва също, че Вие сте в неведение, а личният съвет на Шарл е гласувал против нашествието на адмирал Колини. Ако наистина е така, семейството Ви вероятно е в опасност. Дали в такъв случай да не заема на Ваше Величество неколцина от доверените си шпиони, които твърдят, че парижките ковачи денонощно изработват саби и ризници за хугенотите, а скоро след гласуването в Съвета господин Колини се е хвалел на всеослушание как не признава авторитета му. Щял да нахлуе в Нидерландия със или без одобрението на краля и да ме срази с четиринайсет хилядната си френска армия.

Моят крал би казал, че така възнаграждават Ваше Величество, задето допускате еретици на трапезата си.

Отложих ответния удар, защото дон Диего е сигурен, че крал Шарл би предпочел да разреши въпроса с вътрешни средства. Посланикът настоя да не нападам Франция, а да уведомя Ваше Величество за сериозното посегателство срещу Испания.

Изпращам писмото по най-бързия си пратеник, който сега е при Вас и чака отговора Ви.

Ваш слуга по Божията воля – Фернандо Алварес де Толедо, херцог на Алба и губернатор на Нидерландия "

Дочетох писмото в преддверието на покоите си. Седнах тежко зад писалището и погледнах към мадам Жонди, която остави лампата до мен.

– Повикай веднага херцога на Анжу. Кажи му, че въпросът е спешен – помолих я аз.

Щом излезе, оброних изморено глава върху писалището, облегнала буза върху хладното дърво. Трептящата лампа хвърляше танцуващи сенки по отсрещната стена. Спомних си внезапно как в деня, когато избягахме от Флоренция, леля Клариса – макар и с наранена китка – седеше зад писалището си и пишеше писма до късно през нощта.

Никаква кръв повече – бях казала на Руджиери. – Никаква кръв, но сега родът Валоа – моята кръв – бе в опасност.

Спомних си очите на конярчето – разширени от уплаха и безмълвно обвинение – и ме изпълни сурова решимост.

На другата сутрин – събота – годежът се състоя в голямата бална зала на Лувъра. Церемонията водеше чичото на младоженеца, кардинал Дьо Бурбон. Пред триста гости Навара и Марго се подготвиха да подпишат брачния договор.

Марго се поколеба на последната страница; стиснала перото, тя изхлипа сърцераздирателно, захвърли го и закри лице с длани. Пристъпих напред и я прегърнах. После се усмихнах на кардинала.

– Нерви – обясних му и прошепнах на Марго: – Не мисли, просто го направи. Веднага.

Сложих перото между пръстите ѝ и сключих ръка върху нейната. Раменете ѝ се разтърсиха от сдържаните сълзи, ала успя да надраска подписа си.