Катерина де Медичи [bg]

Трийсет и девета глава

След като подписахме брачния договор, Жана напусна "Блоа". Повтаряше с какво нетърпение очаква да избере сватбените подаръци, ала изглеждаше безнадеждно болна. Докато пристигне в парижкото имение на бурбонските си роднини, здравето ѝ се влоши още повече. Настоя обаче да използва месец май, за да се подготви за предстоящата сватба. Преумората се оказа фатална – през първата седмица на юни се залежа и не се вдигна повече от леглото.

Очаквах синът ѝ да поиска отлагане на церемонията. За моя изненада Анри не настоя. На първи юли погреба майка си, а на осми пристигна в Париж със свита от почти триста хугеноти, включително младия му братовчед принц Конде.

На десети юли кралят приветства Анри в Лувъра. Аз седях от лявата му страна, а Едуар – от дясната. Навара влезе с братовчед си. На осемнайсет принцът имаше мощни рамене, тясна талия и мускулести крака на ездач. Укротените му къдрици се виеха на тъмни вълни около лицето. Имаше козя брадичка и тънки мустаци, оформени според тогавашната мода. Носеше неугледен черен жакет в хугенотски стил без бижута, но ни поздрави с лъчезарна усмивка и спокойно лице, сякаш сме се разделили преди дни, а не преди години, изпълнени с враждебност и кръв.

В ярък контраст с искрената топлота на братовчеда му, изражението на младия Конде излъчваше дълбоко недоверие. Беше по-слаб от Навара, с красиви и меки черти, но с резервирана и някак неодобрителна усмивка.

– Кралю! – възкликна ведро Анри; не се поклони, защото той самият беше крал. – Радвам се да видя отново вас и семейството ви и да вляза в Лувъра като приятел.

Шарл не се усмихна.

– Е, братовчеде, съветвам ви да се отнасяте, както подобава, със сестра ни. Тук знаем как да се справяме с еретици, които злоупотребяват с търпението ни.

Навара се засмя незлобливо.

– Ще се отнасям към нея като с принцеса, каквато е, и като кралица, каквато скоро ще стане. Разбирам, че съм на вражеска територия, и още по-зле – изправен съм пред братята на бъдещата си съпруга. Осъзнавам, че съм длъжен с всяко свое действие да показвам най-почтените си намерения.

Шарл изсумтя доволно. Адмирал Колини ценеше високо Навара и през последните седмици проглушаваше ушите на Негово Величество с истории за проницателността, смелостта и честността му.

Едуар стана и поздрави братовчед си с роднинска целувка. Навара, половин глава по-нисък от него, набит и в обикновени дрехи, бледнееше пред стройния херцог на Анжу, облечен в смарагдова китайска коприна, извезана с десетки златни рибки.

– Добре дошъл, братовчеде – усмихна се Едуар.

– Чух, че сте силен съперник на тенис – каза Навара. – Предпочитам да се изправя срещу вас на игрището, отколкото на бойното поле.

– Ще уредим мач. – Едуар сложи длан върху рамото на Анри и го обърна към мен. – Майка ми, кралицата.

Навара насочи топлия си, прям поглед към мен.