Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Макар че и други щяха да страдат, ако Стив загубеше траулера си, особено старият Джордж Будет, прошареният морски вълк, който знаеше повече за риболова, отколкото повечето рибари някога щяха да научат, Стив се тревожеше най-много за сина си. Джош бе израснал с морето и бе привлечен от него. Макар че икономиката и суровата действителност, че в северозападния Тих океан има твърде много риба, щяха да го оставят безработен, Стив обвиняваше себе си, че не може да му предаде наследството, завещано на него. Гледаше на това като на личен неуспех.
Щурвалът се въртеше без усилия, само с лекото докосване на Стив Ханскъм. Лакираният дъб беше изгладен от постоянния допир на няколко поколения. Ханскъм стоеше сам в кабината на щурвала, откакто бяха тръгнали от Сиатъл, и гледаше ехолота, надявайки се да види стадо сардини отново да минава под траулера и да хвърли мрежата.
— Ще те сменя.
Гласът прекъсна мислите на Стив и го накара да стисне щурвала. Той се обърна.
— Не, благодаря, Джордж, Иди да поспиш.
— На осемдесет години съм. Вече не ми трябва сън. Наспал съм се и чакам вечния сън. — Очите на Джордж Будет светеха с последните искри на живота като електрическа крушка, която блести най-ярко, преди да изгори. Той бе ходил за риба с бащата на Стив, а като момче — с дядо му.
— Къде е Джош?
— Спи до радиопредавателя — отвърна Джордж. — Не трябваше да го изпращаш да си легне и в същото време да му казваш да слуша предавателя. Той прие втората ти заповед много по-сериозно от първата.
— Едва ли ще хванем риба, затова по-добре Джош да има чувството, че прави нещо на това пътуване. По-добре да слуша бръмченето на големите контейнеровози, плаващи към Сиатъл, отколкото да седи на палубата и да се чуди какво да прави.
— Ще намерим риба преди зазоряване — убедено заяви Джордж.
Джошуа започна да се събужда, обзет от същото вълнение, което го държеше в плен, откакто баща му каза, че този месец не трябва да ходи на училище. Сякаш беше Коледа сутринта в тихите часове, преди родителите му да се събудят, но чувството беше по-силно. Той имаше работа. Баща му бе поръчал да слуша радиопредавателя и Джош смяташе да прави точно това. Момчето не съзнаваше, че задачата му е поставена по-скоро да му създава работа, отколкото с някаква друга цел.
Засрамен, че е заспал по време на дежурството, Джош потърка очи и се прозя, а после се съсредоточи върху предавателя. Не се беше преобличал от три дни и също като баща си бе добил навика да се пръска с дезодорант веднага щом се събуди. Джошуа дори имитираше стъписаното му изражение, когато аерозолът докоснеше нежната му кожа. Момчето започна да преглежда честотите, търсейки нещо, което може да помогне на баща му да намери риба. Джош въртеше копчето бавно, преминавайки от една честота на друга толкова плавно, че промяната беше незабележима, освен ако не слушаше тоновете на радиосмущенията, разнасящи се от високоговорителя.
Той едва не го пропусна. В нискочестотния обхват се чу кратко пращене, различно от шумовия фон, но не чак толкова, и Джош едва не го пренебрегна. Той обаче превъртя назад копчето и го чу отново. Някой предаваше, но сигналът беше далечен и неясен, изкривен шум като онзи, който другите деца в училище наричаха музика. Джош не съзнаваше какви са последиците от засичането на сигнал на 2182 мегахерца и се заслуша съсредоточено, докато от смущенията се разнесе глас.
— Мейдей, Мейдей, Мейдей [9]. Тук е супертанкерът «Южен кръст» до всички плавателни съдове.
Стреснат, Джош изскочи от каютата и изтича на мостика.
— Татко, хей, татко.
— Чакай малко, Джош — каза Стив Ханскъм, който се бе навел над сонара. Джордж Будет стоеше до него.
— Погледни колко е голям — със страхопочитание прошепна Джордж, въпреки десетилетията, прекарани в морето. — Не съм виждал такъв пасаж.
— По дяволите, Джордж, попаднахме на златна жила. — Стив се изправи и се обърна към сина си. — Джош, тичай да събудиш другите. Ще трябва да ловим риба.
Джордж Будет намали тягата на моторите и завъртя щурвала така, че «Гордостта на Сюзи» започна да описва широка дъга около огромното стадо риби, плаващи точно под повърхността, пощурели от хищните морски костури, които се стрелкаха сред тях. Джордж щеше да изпълнява задачите на мостика, докато Стив и другите двамата моряци се приготвеха да хвърлят мрежата около стадото сардини.
9
Международен радиотелеграфен сигнал за бедствие на кораб или самолет. — Б.пр.