Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Той замига бързо на парцали явно смутен от прекия въпрос. Отговорът бе очевиден: Мюриг искаше трона за себе си. Той се бе опитал не много ентусиазирано да го спечели преди Минид Бадън, а и упорството му гуентската войска да не помага на Артур срещу саксите ако Артур не се откаже от властта си, издаваше хитрото му желание да отслаби думнонския престол, зад което се криеше надеждата, че самият Мюриг можеше да заеме трона, ако някой ден той останеше празен. Но Мюриг не смееше открито да обяви своята кандидатура, докато до нас не стигне сигурната новина за смъртта на Мордред.
— Аз ще подкрепя всеки кандидат, който е следовник на нашия Господ Иисус Христос — заяви той и се прекръсти. — Друго не бих могъл да направя, защото служа на Всемогъщия Бог.
— Слава Нему! — бързо добави епископът.
— И освен това имам надеждна информация, лорд Дерфел — продължи сериозно Мюриг, — че християните в Думнония плачат за добър християнски владетел. Плачат!
— И откъде разбрахте за този плач, кралю господарю? — попитах аз толкова кисело, че горкият Передур се разтревожи. Мюриг не отговори, но аз и не очаквах това от него, сам си отговорих: — Епископ Сенсъм, нали? — вдигнах вежди аз и разбрах по възмутеното изражение на Мюриг, че бях прав.
— Защо мислиш, че точно Сенсъм трябва да се е произнесъл по този въпрос? — попита Мюриг, изчервен.
— Сенсъм е от Гуент, нали така, кралю господарю? — отвърнах аз и Мюриг се изчерви още повече, та за всички стана ясно, че Сенсъм наистина заговорничеше с Мюриг за престола на Думнония. А Сенсъм можеше да бъде сигурен, че Мюриг щеше да го възнагради с още по-голяма власт.
— Но аз не смятам, че християните в Думнония се нуждаят от вашата закрила, кралю господарю — продължих аз, — нито от закрилата на Сенсъм. Гуидър, подобно на баща си, е приятел на вашата вяра.
— Приятел! Артур, приятел на Христос! — озъби се срещу мен епископ Ладарн. — В Силурия има езически светилища, животни се пренасят в жертва на старите Богове, жени танцуват голи под луната, пренасят бебетата през огън, бръщолевят друиди! — епископът изреди този списък от низости с пяна на уста.
— Без благословията на Христовия закон — наведе се към мен Мюриг, — не може да има мир.
— Не може да има мир, кралю господарю — казах му аз направо в очите, — когато двама души желаят едно и също кралство. Какво да предам от ваше име на зет си?
Мюриг отново се смути от моята прямота. Той се заигра с черупката на една стрида докато обмисляше отговора си, после сви рамене.
— Можеш да увериш Гуидър, че той ще има земя, почести, ранг и ще се радва на моята закрила — заяви той, и миглите му отново запърхаха, — но няма да му позволя да стане крал на Думнония.
Докато казваше последните думи гъста червенина покри страните му. Мюриг бе умен човек, но страхлив по душа и сигурно му бе коствало голямо усилие да се изрази така прямо.
Може би се боеше от моя гняв, но аз само учтиво му отговорих:
— Ще му предам, кралю господарю.
Макар че всъщност тези думи не бяха за Гуидър, а за Артур. Мюриг не само заявяваше своите собствени претенции към властта в Думнония, но и предупреждаваше Артур, че страшната войска на Гуент щеше да се противопостави на кандидатурата на Гуидър.
Епископ Ладарн се наведе към Мюриг и настойчиво зашепна в ухото му. Говореше на латински, уверен, че нито Галахад, нито аз щяхме да го разберем, но Галахад говореше този език и дочу половината от казаното.
— Значи имате намерение да държите Артур затворен в Силурия, така ли? — обвини той епископа на езика на бритите.
Ладарн се изчерви. Освен че беше епископ на Буриум, Ладарн бе и главен съветник на краля, а значи човек с власт.
— Моят крал — каза той и сведе глава по посока на Мюриг, — не може да позволи на Артур да придвижва копиеносци през територията на Гуент.
— Това истина ли е, кралю господарю — учтиво попита Галахад.
— Аз съм миролюбив човек — зафуча Мюриг, — а един от начините да се запази мирът е да не се позволява на копиеносците да напускат дома си.
Аз нищо не казах от страх, че гневът ми само ще ме накара да изтърся някоя обида, която още повече щеше да влоши нещата. Ако Мюриг удържеше на думата си и не разрешеше на нашите копиеносци да минат по неговите пътища, щеше да раздели на две силите, които подкрепяха Гуидър. Това означаваше, че Артур не можеше да съедини силите си с войската на Сеграмор, и ако Мюриг успееше да удържи силите им разделени, то по всяка вероятност именно той щеше да стане следващият крал на Думнония.
— Мюриг няма да се бие — презрително каза Галахад докато яздехме покрай реката към Иска на следващия ден. Върбите бяха обагрени в зелено от току-що напъпилите пролетни листа, но самият ден все още напомняше на зимата със студения си вятър и плъзналите мъгли.