Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Показа ли го на Артур?
— Не, лорд — отвърна човекът. — Писмото бе адресирано до вас.
— Сега го занеси на Артур — казах аз и му подадох пергаментовия лист.
Гуинивиър доволна и опръскана с кръв се отдалечи от поваления дивеч.
— Ако съдя по лицето ти — лоши новини, а Дерфел?
— Напротив, новината е добра. Мордред е бил ранен.
— Чудесно! — възкликна Гуинивиър. — Лошо, надявам се?
— Така изглежда. Брадва разсякла крака му.
— Жалко, че не го е оцелила в сърцето. Къде е той?
— Все още в Арморика — отвърнах аз. Съобщението бе продиктувано от Сенсъм и в него се казваше, че Мордред бил изненадан и разгромен от Кловис, Великия крал на франките, и че нашият крал бил лошо ранен в крака. Успял да избяга и сега бил обсаден в едно от древните укрепления, намиращо се на хълм в някогашното кралство Беноик. Предположих, че Мордред е останал да зимува на територията, която бе отнел от франките и която без съмнение смяташе да превърне в свое второ кралство отвъд морето, но Кловис бе повел франкската си войска на запад, предприемайки изненадващо зимна кампания. Мордред е бил разгромен и макар че беше още жив, той бе в капан.
— А дали е вярно всичко това? — попита Гуинивиър.
— Според мен е вярно. Крал Будик изпратил вестоносец при Арганте.
— Добре! — каза Гуинивиър. — Добре! Да се надяваме, че франките ще го убият.
Тя се върна при все по-нарастващия куп от вдигащи пара късове месо да намери парче за едно от любимите си кучета.
— Те ще го убият, нали? — попита ме тя.
— Франките не се славят с милосърдие.
— Надявам се да танцуват върху костите му — каза Гуинивиър. — И това ми било втори Утър!
— Той се би добре известно време, лейди.
— Няма значение колко добре се биеш, Дерфел, а дали си спечелил или загубил последната битка.
Тя хвърли от червата на елена на кучетата си, избърса острието на ножа в туниката си и го прибра в канията.
— И какво иска Арганте от теб? — попита ме тя. — Да го спасиш ли?
Арганте искаше точно това, Сенсъм също и именно затова ми бе писал. С писмото си той ми заповядваше да взема всичките си хора и да отида на южното крайбрежие, да намеря кораби и да вървя да освобождавам Мордред. Казах това на Гуинивиър и тя ми хвърли подигравателен поглед.
— И сега ще ми кажеш, че клетвата ти към онова малко копеле те принуждава да се подчиниш, така ли?
— Аз не съм се клел на Арганте, — уточних, — да не говорим за Сенсъм.
Господарят на мишките можеше да ми заповядва колкото си иска, но аз нямаше защо да му се подчинявам, нито пък имах някакво желание да спасявам Мордред. Освен това се съмнявах, че една войска можеше да прекоси морето през зимата, за да стигне до Арморика, а дори хората ми да оцелееха в бурните води, щяха да бъдат твърде малко, за да разчитат на успех срещу франките. Мордред можеше да се надява единствено на помощта на стария крал Будик от Брослианд, който бе женен за по-голямата сестра на Артур, Анна, но макар Будик да бе доволен, че Мордред убива франки в земите, които някога бяха в границите на кралство Беноик, той едва ли би искал да привлече вниманието на Кловис върху себе си като изпрати копиеносци да спасяват Мордред. Според мен Мордред бе обречен. Ако не умреше от раната си, Кловис щеше да го убие.
До края на зимата Арганте ме засипваше със съобщения, които ми нареждаха да поведа хората си отвъд морето, но аз си стоях в Силурия и пет пари не давах. Исса също получаваше такива заповеди, но открито отказа да им се подчини, а Сеграмор просто хвърлял съобщенията в пламъците. Като видя, че властта й се изплъзва от ръцете с изгасването на живота на нейния съпруг, Арганте се отчая и предложи злато на всеки копиеносец, който би отишъл в Арморика. И макар мнозина копиеносци да взеха златото, те предпочетоха след това да отплават на запад към Кърнау или бързо да отпътуват на север към Гуент, но не и да отидат на юг, където ги чакаше мрачната войска на Кловис. И колкото повече се отчайваше Арганте, толкова по-големи ставаха нашите надежди. Мордред бе обсаден и болен, и рано или късно щеше да пристигне вестта за неговата смърт, а когато това станеше ние планирахме да влезем в Думнония под знамето на Артур и с Гуидър като наш кандидат за престола. Сеграмор щеше да дойде откъм границата със саксите, за да ни подкрепи и никой в Думнония нямаше да има сили да ни се противопостави.