Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Защото аз ще бъда добър крал — отговори Гуидър и се изчерви, после погледна към мен. — А и Моруена ще стане добра кралица — добави той.
— Всеки който някога е бил крал преди това е казвал, че иска да бъде добър — измърмори Артур, — а повечето се оказват лоши крале. Защо мислиш, че ти ще си по-различен от тях?
— Ти ми кажи, татко — измъкна се от отговора Гуидър.
— Аз питам теб!
— Но ако бащата не познава характера на сина си, кой би могъл — не отстъпваше Гуидър.
Артур отиде до вратата на ковачницата, блъсна я и се загледа в двора на конюшната пред нея. Нищо не помръдваше там като не броим обичайната глутница кучета, така че той отново се обърна към нас.
— Ти си свестен човек, сине — каза той смръщен, — почтен човек. Гордея се с теб, но ти гледаш твърде доверчиво на света. А в него има много зло, истинско зло, и ти не отчиташ това.
— А ти нима беше по-различен на моята възраст — попита Гуидър.
Артур хареса начина, по който Гуидър се измъкна за пореден път от трудна ситуация и пусна една полуусмивка.
— Когато бях колкото теб, вярвах, че мога да направя света чисто нов. Вярвах, че това от което има нужда този свят е честност и доброта. Вярвах, че ако се отнасяш с хората добре, че ако им дадеш мир и им предложиш правосъдие, те ще ти отвърнат с благодарност. Мислех, че мога да унищожа злото с добро — каза Артур и замълча за миг. — Май съдех за хората по кучетата — продължи той със съжаление в гласа, — мислех, че ако ги дариш с достатъчно любов, те ще станат послушни, но те не са кучета, Гуидър, те са вълци. Един крал трябва да управлява хиляда амбиции и всички те принадлежат на измамници. Ще те ласкаят, а зад гърба ти ще ти се подиграват. Мъжете ще ти се кълнат във вечна вярност докато си поемат дъх, а когато издишат вече ще са подели заговор срещу живота ти. И ако оцелееш след техните заговори, един ден ще се окажеш с побеляла брада като мен и като се вгледаш назад в живота си ще осъзнаеш, че всъщност нищо не си постигнал. Нищо. Бебетата на които си се възхищавал, докато са били в ръцете на майките си, ще са пораснали и ще са се превърнали в убийци, правосъдието, което си наложил, ще се продава, хората които си защитавал пак ще са гладни, а врагът, който си разгромил, отново ще заплашва твоите граници — колкото повече приказваше Артур, толкова по-гневен ставаше, но накрая смекчи гнева си с усмивка. — Това ли искаш ти?
Гуидър отвърна на острия поглед на баща си. За миг помислих, че ще трепне, или ще се опита да спори с баща си, но вместо това той отново намери добър отговор:
— Това, което искам, татко, е да се отнасям добре с хората, да им дам мир и да им предложа правосъдие.
Артур се усмихна като чу да му отвръщат със собствените му думи.
— Тогава може би трябва да се опиташ да станеш крал, Гуидър. Но как? — Артур отново се върна при пеща. — Не можем да преведем копиеносците през Гуент, Мюриг ще ни спре, а ако нямаме копиеносци, няма да имаме и трона.
— Лодки — каза Гуидър.
— Лодки ли? — попита Артур.
— На нашия бряг сигурно има двадесетина рибарски лодки — обясни Гуидър, — и всяка може да поеме десет-дванадесет човека.
— Но не и коне — отбеляза Галахад, — Съмнявам се, че бихме могли да превозим с тях коне.
— Значи ще трябва да се бием без конете — заключи Гуидър.
— Може дори да не ни се наложи да се бием — каза Артур. — АКо първи стигнем в Думнония, и ако Сеграмор се присъедини към нас, мисля, че младият Мюриг ще се поколебае. А ако и Енгас Мак Ейрем изпрати войска срещу Гуент, това още повече ще изплаши Мюриг. Може би ще смразим душата на Мюриг ако изглеждаме достатъчно страшни.
— Защо пък Енгас ще се бие срещу интересите на собствената си дъщеря? — попитах аз.
— Защото не му пука за нея, затова — каза Артур. — А и ние няма да се бием срещу неговата дъщеря, Дерфел, а срещу Сенсъм. Арганте ще може да остане в Думнония, но няма да може да бъде кралица, не и след смъртта на Мордред. — Артур отново кихна. — И си мисля, че ти, Дерфел, ще трябва скоро да заминеш за Думнония — добави той.
— Какво да правя там, господарю?
— Да видиш какво е намислил господарят на мишките, за какво друго. Той заговорничи и някой трябва да му даде добър урок, а теб те бива за това. А можеш и да покажеш знамето на Гуидър. Аз не мога да отида, защото това ще бъде твърде голямо предизвикателство за Мюриг, но ти можеш да прекосиш Севърнско море без пътуването ти да събуди подозрения, а когато дойде вестта за смъртта на Мордред, ти ще провъзгласиш Гуидър за крал в Каер Кадарн и ще пазиш Сенсъм и Арганте да не заминат за Гуент. Сложи ги и двамата под стража и им кажи, че това е грижа за тяхната безопасност.