Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Може и да се бие, ако целта си заслужава. — А целта наистина си заслужаваше, защото ако Мюриг управляваше и Гуент, и Думнония, щеше да държи под властта си най-богатата част от Британия. — Все пак зависи колко копия ще му се противопоставят.
— Твоите, на Исса, на Артур, на Сеграмор — изреди Галахад
— Към петстотин души — приблизително пресметнах аз, — но копията на Сеграмор са далече, а на Артур ще трябва да преминат през територията на Гуент, за да стигнат до Думнония. А колко души командва Мюриг? Хиляда ли?
— Той няма да поеме риска да започне война — повтори пак Галахад. — Иска му се да постигне целта, но се ужасява от риска.
Галахад бе спрял коня си да погледа един човек, който ловеше риба, седнал в тръстикова лодка в средата на реката. Рибарят хвърляше малката си мрежа с безгрижно умение и докато Галахад се възхищаваше на неговата сръчност, аз се мъчех да надникна в бъдещето наричайки всяко хвърляне за някакво предзнаменование. Ако сега извади сьомга, казах си аз, Мордред ще умре. Рибарят наистина измъкна голяма извиваща се риба, но аз реших, че предзнаменованието е безсмислено, защото всички умираме, така че следващото хвърляне уточних, че ако се хване риба, значи Мордред ще умре преди Белтейн. Мрежата обаче остана празна и аз пипнах желязната дръжка на Хюелбейн. Рибарят ни продаде част от улова си, ние пъхнахме сьомгата в торбите на седлата и продължихме пътя си. Помолих се на Митра моето глупаво предзнаменование да е погрешно, после се помолих Галахад да се окаже прав и Мюриг никога да не посмее да хвърли войската си във война. Но за Думнония? Богата Думнония? Която си струваше риска дори за предпазлив човек като Мюриг.
Слабите крале са проклятие на земята, но ние даваме клетвите си на крале и ако нямаше клетви, нямаше да има закон, а ако нямаше закон, щеше да има само анархия, затова ние трябва да се обвързваме със закона, и да пазим закона с клетви, а ако човек можеше да сменя кралете както си иска, тогава значи можеше да пренебрегва клетвите си към своя неудобен крал, и затова ние имаме нужда от крале, защото трябва да имаме неотменим закон. Всичко това е вярно и все пак докато с Галахад яздехме по пътя към дома, през зимните мъгли, можех да си поплача задето единственият човек, който трябваше да бъде крал, нямаше да бъде крал, и задето хора, които никога не би трябвало да стават крале, бяха именно крале.
Намерихме Артур в бараката, която му служеше като ковачница. Сам си я беше построил, беше си направил закрита пещ от римски тухли, после си купи и наковалня и комплект ковашки инструменти. Винаги е казвал, че иска да бъде ковач, макар че, както Гуинивиър често поясняваше, желанието и моженето не винаги бяха едно и също нещо. Но Артур се стараеше, о, как се стараеше! Нае си истински ковач, мрачен и мълчалив мъж на име Моридиг, който трябваше да научи Артур на занаята, но Моридиг отдавна се бе отчаял, че ще може да научи Артур на нещо друго освен на ентусиазъм. Въпреки това ние всички притежавахме неща, направени от Артур — железни свещници с усукани дръжки, изкривени готварски тенджери с криво разположени дръжки или пък лопатки за огнище, които се извиваха от пламъците. Независимо от това ковачницата му доставяше удоволствие. Той прекарваше часове наред край съскащата пещ, винаги уверен, че с малко повече практика ще стане сръчен като Моридиг.
Той беше сам в ковачницата, когато двамата с Галахад се завърнахме от Буриум. Изръмжа разсеяно някакъв поздрав и продължи да чука по някакво безформено парче желязо, което според него беше подкова за един от конете му. Той се неохота остави чука, когато му поднесохме сьомгата като подарък. После прекъсна разказа ни, за да ни съобщи, че вече бе чул новината за близката смърт на Мордред.
— Вчера от Арморика пристигна един менестрел и каза, че кракът на краля е загнил при хълбока. По думите на менестрела Мордред вонял на мъртва жаба.
— Откъде знае тоя менестрел? — попитах аз, защото бях останал с впечатлението, че Мордред бе обсаден и откъснат от всички други бретонци в Арморика.
— Каза, че това всеки го знаел в Брослианд — отговори Артур и после доволно добави, че се надява до няколко дни тронът на Думнония да остане празен. Но ние му развалихме доброто настроение като съобщихме, че Мюриг отказва да пусне нашите копиеносци да минат през Гуент, а аз го накарах да се намръщи още повече като добавих и подозренията си към Сенсъм. За миг си помислих, че Артур ще изругае, нещо което правеше много рядко, но той се сдържа и вместо това помести сьомгата по-далече от пещта.