Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— А Пердел от Поуис също няма деца — продължи Мюриг.
— Пердел не е женен, кралю господарю — припомних му аз.
— А търси ли си съпруга? — попита ни Мюриг.
— Говореше се, че ще се жени за принцеса от Кърнау — казах аз, — а и някои от ирландските крале са му предложили дъщерите си, но майка му иска той да изчака още година-две.
— Майка му го командва, нали? Нищо чудно, че е толкова слаб — заключи Мюриг с пискливия си сприхав глас, — слаб. Чувам, че западните възвишения в Поуис били пълни с разбойници.
— И за чувам същото, кралю господарю — казах аз. Откакто загина Кунеглас, планините край Ирландско море бяха обитавани от мъже без господари, а кампанията на Артур в Поуис, Гуинед и Лейн само допринесе за увеличаването им. Някои от копиеносците намерили убежище там бяха от Кървавите щитове на Диурнач. В съюз с недоволните от Поуис те можеха да се превърнат в нова заплаха за трона на Пердел, но засега не бяха само една досадна неприятност. Нападаха за добитък и зърно, отмъкваха деца за роби, после бързо се връщаха в непристъпните си убежища, за да избегнат наказанието за делата си.
— А Артур? — попита Мюриг. — Как беше като тръгнахте?
— Не много добре, кралю господарю — каза Галахад. — Той би искал да е тук сега, но е настинал и го тресе.
— Не е нещо сериозно, нали? — попита Мюриг с изражение, което по-скоро разкриваше надеждите му, че настинката на Артур ще го завлече в гроба. — Да се надяваме, че не е, разбира се — добави той бързо, — но той е стар, а старите хора често грохват от дребни неща, които един по-млад човек би преодолял с лекота.
— Аз не мисля, че Артур е стар — казах аз.
— Трябва да е близо петдесет! — напомни ми Мюриг възмутено.
— Още година или две докато ги навърши — уточних аз.
— Е, стар е — настоя Мюриг, — стар е.
Той замълча и аз огледах дворцовата стая, осветена от горящи фитили, потопени в мазнина в бронзови съдинки. Освен петте кушетки и ниската маса в залата нямаше други мебели, а единствената украса беше един кръст с издълбано на него изображение на Христос, закачен високо на стената. Епископът глозгаше свинско ребро, Передур седеше мълчалив, а Галахад наблюдаваше краля с весело пламъче в очите като че ли се забавляваше с него. Мюриг пак зачопли зъбите си, после насочи клечицата от слонова кост срещу мен.
— Какво ще стане, ако Мордред умре? — попита той и бързо замига както правеше винаги когато беше нервен.
— Трябва да се намери нов крал, кралю господарю — казах аз безучастно, като че ли въпросът изобщо не ме вълнуваше.
— Това ми беше ясно — кисело отбеляза той, — но кой?
— Лордовете в Думнония ще решат — уклончиво казах аз.
— И ще изберат Гуидър, нали? — замига той след предизвикателните си думи. — Така се говори, че ще изберат Гуидър! Прав ли съм?
Аз не отговорих и накрая Галахад се обади.
— Гуидър определено има право да претендира за трона, кралю господарю — внимателно отбеляза принцът.
— Няма никакви права! Никакви! — изписка гневно Мюриг. — Неговият баща, трябва ли да ви напомням, е копеле!
— Както и аз, кралю господарю — намесих се аз. Мюриг не ми обърна внимание.
— „Незаконните деца не влизат в Божието паство!“ — настоя той. — Така е казано в свещените писания. Нали, епископе?
— „Дори до десето поколение незаконните деца не ще влязат в Божието паство“, кралю господарю — заприглася му Ладарн и се прекръсти. — Благословен да е за Своята мъдрост и напътствия, кралю господарю.
— Ето на! — заяви Мюриг, като че ли това доказваше напълно неговите думи. Аз се усмихнах.
— Кралю господарю — тихо започнах аз, — ако трябва да лишим от кралски права потомците на незаконно родените, ще останем без крале.
Той се втренчи в мен с бледите си изпъкнали очи, опитвайки се да установи дали бях обидил неговия собствен произход, но сигурно реши да не започва скандал.
— Гуидър е млад човек — смени подхода той, — и не е син на крал. Саксите възстановяват силите си с всеки изминат ден, а Поуис се управлява зле. Британия има нужда от водачи, лорд Дерфел, има нужда от силни крале!
— Ние всеки ден пеем осанни за ваша скъпа личност, която доказва, че Британия все пак има един такъв крал, кралю господарю — мазно рече Ладарн.
Приех думите на епископа като празно ласкателство, като тия безсмислени изрази, които придворните винаги шепнат на кралете си, но Мюриг го прие за светата истина.
— Именно! — въодушевено викна той, и после се втренчи в мен сякаш очакваше и аз да се присъединя към славословията на епископа.
— Кой бихте искали вие, кралю господарю, да видите на трона на Думнония? — попитах аз.