Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Но и други мислеха за трона на Думнония. Научих това в началото на пролетта, когато умря свети Тюдрик. Артур кихаше и трепереше, отслабнал от последната зимна настинка и затова помоли Галахад да отиде на погребението на стария крал в Буриум, столицата на Гуент, която бе на кратък път от Иска нагоре по реката. Галахад ме помоли да го придружа. На мен ми беше мъчно за Тюдрик, който винаги се бе проявявал като добър приятел на Думнония, и въпреки това нямах желание да присъствам на погребението му и да понасям безкрайното мрънкане на християнските ритуали, но Артур се присъедини към молбите на Галахад
— Живеем тук по благоволението на Мюриг — припомни ми той, — и ще е добре да му засвидетелстваме нашето уважение. И аз щях да отида, ако можех — увери ме той и кихна. — Според Гуинивиър такова пътуване би ме убило сега.
Така тръгнахме ние с Галахад вместо Артур и погребалната церемония наистина се проточи като че ли никога нямаше да свърши. Ритуалите бяха извършени в една голяма прилична на обор църква, която Мюриг бе построил в годината, отбелязваща предполагаемата петстотин годишнина от появата на Господ Иисус Христос на тази грешна земя. След като всички молитви бяха казани или изпяти вътре в църквата, трябваше да понесем още една серия от молитви край гроба на Тюдрик. Нямаше погребална клада, нямаше пеещи копиеносци, само една студена яма в пръстта, двайсетина кланящи се свещеници и едно неособено достолепно бързане обратно към града и неговите кръчми, когато най-накрая Тюдрик бе погребан.
Мюриг нареди на Галахад и на мен да вечеряме с него. Към нас се присъедини и Передур, племенника на Галахад, както и епископът на Буриум, мрачен човек на име Ладарн, отговорен за най-досадните молитви през деня, а на всичкото отгоре и преди вечеря започна да ломоти друга дълга молитва, след която сериозно ме заразпитва за състоянието на моята душа и се натъжи, когато го уверих, че тя е в безопасност под закрилата на Митра. Подобен отговор нормално би подразнил Мюриг, но сега бе твърде разсеян и не забеляза провокацията. Знам, че не бе прекалено разстроен от смъртта на баща си, защото още го гризеше мисълта, че Тюдрик му бе отнел властта по времето на Минид Бадън, но поне се правеше на съкрушен и ни досаждаше с неискрени хвалебствия за светостта на баща си и неговата далновидност. Аз изразих надежда, че смъртта на Тюдрик е била лека, и Мюриг ми обясни, че баща му умрял от глад, опитвайки се да подражава на ангелите.
— Нищо не бе останало от него накрая — изпадна в подробности епископ Ладарн, — само кожа и кости беше станал, кожа и кости! Но монасите разправят, че кожата му излъчвала райска светлина, слава на Бога!
— И сега светецът е от дясната страна на Бог — каза Мюриг и се прекръсти. — където един ден и аз ще застана, до него. Опитайте една стрида, лорд — бутна той към мен един сребърен съд, после си наля вино. Той беше блед младеж с изпъкнали очи, рядка брада и досаден педантизъм в движенията и говора. Подобно на баща си, Мюриг подражаваше на римляните. Носеше бронзов венец на оплешивяващата си глава, облечен бе в тога и ядеше, полегнал на кушетка. Кушетките бяха ужасно неудобни. Той се беше оженил за една тъжна, груба като вол принцеса от Регед, пристигнала в Гуент като езичница, после родила две момчета близнаци и едва тогава упоритата й душа бе приела християнството. Тя се появи в лошо осветената зала за кратко време, огледа ни влюбено не каза и не хапна нищо, след това изчезна толкова тайнствено, колкото се бе появила.
— Имате ли някакви новини от Мордред? — попита ни Мюриг след краткото посещение на жена си.
— Нищо ново не сме чули, кралю господарю — отговори Галахад. — Обсаден е от Кловис, но дали е жив или не, не знаем.
— Аз имам новини — светна Мюриг доволен, че ги е чул преди нас. — Един търговец дойде вчера от Брослианд и ни каза, че Мордред е много близо до смъртта. Раната му е загнила.
Кралят зачопли зъбите си с пръчица от слонова кост.
— Сигурно е Божие наказание, принц Галахад, Божие наказание.
— Слава на името му — намеси се епископ Ладарн. Сивата брада на епископа бе толкова дълга, че се губеше някъде под кушетката му. Той използваше брадата си като кърпа и бършеше мазните си ръце в нейните дълги спластени от мръсотия кичури.
— И преди сме чували подобни слухове, кралю господарю — казах аз. Мюриг сви рамене.
— Търговецът изглеждаше доста уверен като говореше — отбеляза кралят и глътна една стрида. — Така че ако Мордред вече не е умрял, то вероятно скоро ще бъде мъртъв и то без да е оставил дете!
— Така е — кимна Галахад.