Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Монео се обърна едва когато Айдахо приближи. Жената, с която той разговаряше, се отдръпна и пусна завеската, но Дънкан успя да зърне сериозното овладяно лице на човек, свикнал да се разпорежда. Не я познаваше като някоя от командирите.

Икономът го поздрави с кимване, когато спря на две крачки от него.

— Гвардейките ми казаха, че си ме търсил…

— Монео, къде е той?

— За кого питаш?

Бързо огледа фигурата на голата от горе до долу, като отбеляза старомодната униформа на атреидите (черна, с червеното изображение на ястреба на гърдите), както и високите, лъснати до блясък ботуши. Айдахо имаше вид на човек, готов за някакъв ритуал.

Той бързо пое дъх и заговори през стиснати зъби:

— Не ми завъртай тази игра!

Монео отмести поглед от ножа в калъф на кръста му. Приличаше на вещ от Музея с ръкохватката си, покрита със скъпоценни камъни. Откъде ли я бе намерил?

— Ако имаш предвид Бог-Императора… — подхвана той.

— Къде е?

Продължи с по-мек глас:

— Защо си се разбързал да умреш?

— Казаха ми, че си бил при него.

— Оттогава мина време.

— Монео, ще го намеря!

— Не точно сега.

Айдахо сложи ръка на ножа:

— Ще трябва ли да си послужа със сила, за да проговориш?

— Не бих те посъветвал.

— Къде… е… той?

— Тъй като настояваш, казвам ти, че излезе в пустинята със Сиона.

— С дъщеря ти?

— Има ли друга Сиона?

— Какво правят?

— Подлага я на изпитание.

— Кога ще се върнат?

Икономът сви рамене и попита:

— Дънкан, защо си толкова гневен по никое време?

— Какво ще е изпитанието на твоята…

— Не знам. Е, ама ти наистина не си на себе си.

— Повръща ми се, като гледам какво става тук! Говорещи с риби! — той се обърна и плюна.

Монео погледна по коридора, откъдето беше дошъл Айдахо, припомняйки си приближаването му. Познаваше добре Дънкановците, така че не беше особено трудно да разбере причината за сегашния му гняв.

— Виж какво, Дънкан — внимателно каза той, — съвсем нормално е възрастни жени, както и мъже, да изпитват физическо влечение към представители на собствения си пол. За повечето от тях е дори благотворно от гледна точка на израстването им.

— Това трябва да се ликвидира!

— Но е част от нашето наследство.

— Да се премахне! Тук не е…

— Успокой се. Ако се опиташ да го забраниш, само ще налеел масло в огъня.

Айдахо го изгледа в упор и отсече:

— И ми разправяш, че не знаеш какво става там със собствената ти дъщеря!

— Казах ти, че Сиона е подложена на изпитание.

— А какво би могло да означава това?

Монео покри очите си с ръка и въздъхна. После свали дланта си, недоумявайки защо безропотно понася глупашкото поведение на застаналата пред него опасна антика на човешкия род.