Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Ей, ти… Да не би да ме обвиняваш в…

— Не! — Монео също посочи към коридора. — Знам какво си видял.

— Две жени в страстна прегръдка! И твърдиш, че не е…

— Не е важно. Младежта иска да разбере възможностите си в най-различни области.

Айдахо все още успяваше да запази равновесие на самия праг на избухването, полюшвайки се напред-назад на върховете на стъпалата си.

— Слушай, приятно ми е да науча нещо ново за тебе!

— Е, и аз успях да понауча туй-онуй за теб, и то доста пъти.

Следеше за въздействието на думите си върху Айдахо и забеляза, че те го объркаха. Голите никога не успяваха да скрият интереса си към другите, съществували преди тях.

— Какво си научил? — дрезгаво пошепна Дънкан.

— От теб усвоих твърде ценни неща — рече Монео. — Всички правим опити да продължим развитието си, но ако нещо прегради пътя ни, можем да превърнем своя потенциал в болка, която или търсим да изпитаме, или причиняваме. Младите хора са особено уязвими в този смисъл.

Айдахо се наклони към него и изсъска:

— Говоря за пол и секс!

— Разбира се.

— Обвиняваш ме още в незрялост?

— Точно така.

— Трябва да ти прережа…

— Я млъквай!

Реакцията на Монео не притежаваше оттренираните нюанси, характерни за бин-джезъритското умение на Гласа, но зад гърба си той имаше цял един живот, през който се бе разпореждал. А и знаеше, че дълбоко в Айдахо е заложено подчинението.

— Съжалявам — каза с внезапно спокойствие икономът. — Малко съм разсеян и объркан от факта, че моята единствена дъщеря…

Той спря и сви рамене.

Айдахо пое дълбоко дъх няколко пъти и заяви:

— Всички сте луди, до един! Сам казваш, че дъщеря ти може да умре и въпреки всичко…

— Ей, глупецо! — рязко го прекъсна Монео. — Съмнявам се дали имаш и най-бегла представа колко ясно виждам ситните ти проблеми! Тъпите ти въпросчета и егоистичното… — той отново прекъсна думите си и поклати глава.

— Позволих ти някои неща, понеже разбирам, че имаш лични затруднения — каза Айдахо. — Но ако ти…

— Позволил си ми? Ти позволяваш? — Монео накъсано пое дъх. Дойде му прекалено много!

Айдахо заговори сковано и хладно:

— Мога да ти простя за…

— Бръщолевиш ми за секс, прошка и болка, а… ти и Хви Нории.

— Не я намесвай!

— О, да! Ще я оставя на мира. Да не се говори за тази болка! Двамата се любите и изобщо не мислите, за раздяла. Кажи ми, глупецо, какво даваш от себе си, изправен пред случилото се!

Смаяният Айдахо въздъхна дълбоко. Не бе подозирал, че в спокойния майордом може да тлее подобна страст. И все пак, неговата атака не трябваше да бъде…

— Мислиш, че съм жесток, нали? — настойчиво продължи Монео. — Не, аз те принуждавам да се вгледаш в неща, които би отминал. Да, да! Господарят Лито е бивал обект на още по-жестоко отношение, и то единствено в името на самата жестокост!