Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Джаганг повдигна пръст и Кристабел отново закрещя и се загърчи.
Улиция преглътна.
— Колко… докога… ще продължи това?
Той облиза устни.
— Докато се разложи.
Улиция усети как коленете й омекват, чрез връзката разбра, че останалите пет са на ръба на дивата паника, на неконтролируемото крещене, също като Кристабел. Ако не възстановяха властта на Пазителя в този свят, той щеше да е също толкова разочарован и от тях.
Джаганг щракна с пръсти.
— Слит! Иърис!
Край стената проблесна светлинка. Улиция ахна, две фигури с наметала изникнаха като че направо от каменната стена. Телата им бяха люспести, плъзнаха се безшумно край масата и се поклониха.
— Ссслушаме, пътешессственико по сссънищата!
Джаганг врътна дебелия си пръст и посочи крещящата жена на пода.
— Хвърлете я в тайната яма.
Сбързовете отметнаха пелерините си зад раменете и се наведоха, вдигнаха гърчещото се, крещящо тяло на жената, която Улиция познаваше от повече от сто години, жената, която й бе помагала и беше служила вярно и смирено на Пазителя. Тя би трябвало да бъде възнаградена за службата си. Всички би трябвало да бъдат възнаградени.
Докато двата сбърза изнасяха тялото към тайната яма, Улиция погледна Джаганг.
— Какво искаш да направим?
Той вдигна ръка и с два мазни пръста даде знак на един войник встрани да се приближи.
— Тези шестте ми принадлежат. Сложете им халки.
Здравият мъжага, навлечен с кожи и окичен с оръжия, се поклони. Приближи се до най-близката, Ничи, и безцеремонно дръпна долната й устна, разтегляйки я гротескно. Огромните й сини очи се изпълниха с паника. Улиция ахна заедно с Ничи. Чрез връзката тя усети притъпената болка на жената и ужаса, когато тъпата, ръждясала желязна игла се заби с въртеливи движения близо до ръба на устната й. Войникът пъхна обратно иглата с дървена дръжка в колана си и без да пуска долната й устна, извади от джоба си златна халка. Разтегна я със зъби и я пъхна в кървящата рана. Извъртя я и пак със зъби я сви.
Небръснатият, мръсен, вонящ войник се приближи до Улиция най-накрая. Дотогава тя вече трепереше неконтролируемо, тъй като бе усетила болката на всяка една от другите пет. Щом онзи дръпна долната й устна, мисълта й отчаяно се залута в търсене на път за бягство. Беше все едно да вадиш кофа от празен кладенец. Щом халката проби устната й, от очите й закапаха сълзи от болка.
Джаганг избърса мазнината от устата си с опакото на ръката, докато гледаше с удоволствие как по брадичките на шестте се стича кръв.
— Вие вече сте мои робини. Ако не ми дадете причина да ви убия, имам работа за вас в Двореца на пророците. Щом свърша с Ричард Рал, може дори да ви позволя да му видите сметката.
Очите му отново се вдигнаха, неясните фигури в тях затрептяха по начин, от който дъхът на шестте Сестри спря. В погледа му бе изчезнала всяка следа от веселост, вместо това се долавяше жестокост и заплаха.
— Но преди това трябва да приключа с уроците ви.
— Вече сме напълно наясно с възможностите ви — побърза да каже Улиция. — Моля… няма защо да се притеснявате за лоялността ни към вас.
— О, това го знам — прошепна Джаганг. — Но въпреки това не съм приключил с уроците ви. Първият беше само началото. Останалите няма да свършат толкова бързо.
Улиция почувства, че краката й се подкосяват. Откакто Джаганг се появи в сънищата й, животът й в будно състояние се бе превърнал в кошмар. Трябваше да има начин да се сложи край на това, но тя не можеше да разбере какъв е. Веднъж имаше видение как се завръща в Двореца на пророците като една от робините на Джаганг, облечена в техните дрехи.
Джаганг плъзна поглед покрай нея.
— Слушахте ли внимателно, момчета?
Улиция чу утвърдителния отговор на капитан Блейк. Подскочи. Беше забравила съвсем за трийсетте моряци, струпани зад нея в ъгъла на залата.
Джаганг им даде знак с два пръста да се приближат.
— Утре сутринта можете да си вървите. Но си помислих, че за тази нощ не бихте отказали компанията на тези дами.
Шестте настръхнаха.
— Но…
Начинът, по който неясните форми в очите му смениха излъчването си, я накара да млъкне.
— Отсега нататък, ако използвате магията си пряко желанията ми, та дори било то и за да прекъснете кихавицата си, ще споделите съдбата на Кристабел. В сънищата ви ви показах мъничка частичка от онова, което мога да направя с вас, докато сте живи. Сега видяхте мъничка частичка от онова, което Пазителят ще направи с вас, когато умрете. За вас има само една пътека. Ако бях на ваше място, щях да внимавам да не направя грешна стъпка. — Джаганг отново погледна моряците зад тях. — Ваши са за през нощта. Доколкото познавам тези шестте от сънищата им, знам, че имате сметки за уреждане. Уредете ги както намерите за добре.