Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Гласовете на моряците се извисиха в радостни възгласи и обещания.
Чрез връзката Улиция усети как една ръка посяга към гърдите на Армина, друга дърпа главата на Ничи назад за косата и разкъсва дантелата на гърдите й, а трета се плъзва нагоре по собствените й бедра. Преглътна крясъка си.
— Има няколко незначителни правила — каза Джаганг и ръцете замръзнаха. — Ако ги нарушите, ще ви изкормя като риби.
— И какви са правилата, императоре? — попита един моряк.
— Нямате право да ги убивате. Те са мои робини — принадлежат ми. Искам да ми ги върнете сутринта в състояние, достатъчно добро, за да могат да ми служат. Това означава никакви счупени кости и тям подобни. Ще хвърляте жребий коя на кого се пада. Знам какво ще стане, ако ви оставя да избирате сами. Не искам никоя да остане пренебрегната.
Моряците се изкикотиха доволно, изразявайки съгласие, че така е повече от честно. Заклеха се, че правилата ще бъдат спазени.
Джаганг съсредоточи вниманието си върху шестте жени.
— Разполагам с огромна армия от яки войници, а наоколо не се намират много курви. Това разваля настроението на хората ми. Докато ви намеря други задължения, ще изпълнявате тази длъжност, с изключение на четири часа на ден. Благодарете се, че сложих халката си на устните ви. Това ще им попречи да ви убият, докато се забавляват с вас.
Сестра Сесилия разпери ръце. Засия в нежна, невинна усмивка.
— Император Джаганг, вашите мъже са млади и силни. Опасявам се, че няма да им достави удоволствие да бъдат със старица като мен. Съжалявам.
— Сигурен съм, че ще грейнат от щастие, че си с тях. Ще видиш.
— Императоре, Сестра Сесилия има право. Опасявам се, че аз също съм твърде стара и дебела — каза Тови с възможно най-старческия си глас. — Едва ли ще задоволим мъжете ви.
— Да ги задоволите ли? — Той отхапа от печеното, забодено на върха на ножа. — Да ги задоволите? Да не сте се побъркали? Това няма нищо общо със задоволяването. Уверявам ви, хората ми ще се насладят на топлите ви чарове, но нещо не сте разбрали. — Той завъртя пръст срещу тях, потъналите в мазнина пръстени на ръката му заблестяха. — Вие шестте бяхте Сестри на светлината, после станахте Сестри на мрака. Вероятно сте най-могъщите магьосници на земята. Този урок трябва да ви научи, че не сте нещо повече от калта под ботушите ми. Мога да правя с вас каквото ми харесва. Сега родените с дарбата са мои оръжия.
Това е вашият урок. Нямате право на глас. Докато не реша друго, ви предоставям за употреба на хората си. Ако искат да ви изкълчват пръстите и да залагат кой ще ви накара да крещите по-силно, нека го правят. Те имат различни вкусове и стига да не ви убият, имат пълната свобода да ги прилагат. — Той набута останалата част от месото в устата си. — Разбира се, след като тези момчета свършат с вас. Наслаждавайте се на подаръка ми, момчета. Направете каквото ви помолих, следвайте правилата ми и може да сте ми от полза за в бъдеще. Император Джаганг знае как да се отнася с приятелите си.
Моряците нададоха радостни възгласи за императора.
Улиция щеше да се строполи на земята, ако не беше една силна ръка, която я прихвана през кръста и я прилепи към тялото на нетърпелив моряк. Усети зловонния му дъх.
— Тц, тц, тц, моме. Май в крайна сметка ще ни позабавлявате, независимо че се държахте тъй лошо с нас.
Улиция се чу да хлипа. Устната й пулсираше от болка, но знаеше, че това е само началото. Беше толкова изненадана от случващото се, че не можеше да мисли ясно.
— О! — обади се Джаганг и всички замръзнаха по местата си. Той посочи с ножа си Мериса. — Без тази. Нея не може — каза той на моряците, после махна с два пръста. — Ела насам, скъпа.
Мериса се приближи до кожата на земята. Чрез връзката Улиция усети как краката й треперят.
— Кристабел беше изцяло моя. Беше ми любимка. Но сега е мъртва, пожертва се, за да получите първия си урок. — Погледна към мястото, където моряците вече бяха успели да разкъсат роклята й. — Ти ще я замениш. — Върна мастиления си поглед върху очите й. — Ти каза, ако не греша, че ако се наложи, ще ми ближеш нозете. Налага се.
Мериса го погледна изумено и Джаганг й се усмихна с оная своя зловеща усмивка, оградена с тънките мустачки.
— Нали ти казах, скъпа, да внимаваш какво казваш, докато си будна.
Мериса едва кимна.
— Да, Ваше сиятелство.
— Свали тая рокля. Занапред ще трябва да се обличаш по-добре, в случай че реша да ти позволя да убиеш Ричард Рал. — Той огледа другите жени, докато Мериса изпълняваше заповедта му. — Засега ще оставя връзката помежду ви, за да може всяка от вас да научава уроците на другите. Не бих искал да пропускате нищичко.