Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Елейн се зарадва, че Нинив си сдържа езика — явният отговор щеше много да уязви Сюан.
— Какви са жертвите от снощи?
— Седем мъртви в селото. Близо сто из войнишките лагери. Всичките тези мечове, секири и тям подобни и никой, който да може да прелее да ги укроти. Сега там има няколко Сестри. Церят.
— А лорд Гарет? — попита Елейн тревожно. Гарет Брин сега се държеше студено с нея, но някога винаги се усмихваше топло и джобовете му винаги бяха пълни с бонбонки.
Сюан изсумтя толкова силно, че няколко души се обърнаха да я погледнат.
— С такъв като него — измърмори тя — и лъвориба ще си счупи зъбите.
— Ти, изглежда, си в чудесно настроение тази сутрин — каза Нинив. — Разбра ли най-после какво е посланието на Кулата? Гарет Брин да не ти е предложил да се омъжиш за него? Да не би някой да е умрял и да не ти е оставил наследство?…
— Ако си научила нещо — побърза да се намеси Елейн преди двете да се скарат, — кажи ни го.
— Жена, която твърди, че е Айез Седай, макар да не е — промърмори Сюан, — се е набутала вече до шията във врящ котел, но ако на всичко отгоре е твърдяла и че е от определена Аджа, тази Аджа първа ще я привика. Миреле не ти ли е разказвала за жената, която беше хванала да се представя за Зелена в Чачин? Бивша новачка, провалила се на изпита си за Посветена. Попитай я някой път. Поне час-два ще й трябват, за да ти опише всичко. Бедното момиче сигурно е съжалило, че не са го усмирили.
— Ти ми кажи какво знаеш — каза тихо Елейн, — или другия път като останем сами, ще те науча да седиш с прибрани ръчички и можеш да тичаш после да хленчиш в полите на Шериам, ако щеш. — Очите на Сюан се присвиха и Елейн изведнъж изохка и се стисна за бедрото.
Сюан си дръпна ръката, с която я бе ощипала, без дори да се опитва да се крие.
— Не понасям заплахите, момиче. Знаете не по-зле от мен какво е казала Елайда — видяхте го преди всеки друг тук.
— Върнете се, всичко е простено? — запита невярващо Нинив.
— Повече или по-малко. Плюс цял трюм рибешки карантии за това как Кулата трябвало да бъде цяла, сега повече от всякога, и лъкатушенето като на змиорка, че никоя не бивало да се страхува освен „онези, които са се замесили в бунт“. Светлината само знае какво значи това. Аз — не.
— И защо го пазят в тайна? — настоя Елейн. — Не е възможно да смятат, че някоя може да избяга при Елайда. Трябва само да изгонят Логаин. — Сюан не каза нищо, само намръщено изгледа чакащите Стражници.
— Продължавам да не разбирам защо искат още време — измърмори Нинив. — Знаят много добре какво трябва да направят. — Сюан запази мълчание, но веждите на Нинив бавно се повдигнаха. — Ти не си знаела отговора им.
— Вече го знам — каза Сюан и тихо измърмори нещо за „страхливи глупачки“. Елейн мълчаливо се съгласи.
Вратата на някогашната странноприемница се отвори. Половин дузина Заседателки излязоха, загърнати в шаловете си, по една от всяка Аджа, и после Тарна, следвана от останалите. Ако тълпата очакваше някаква специална церемония, остана горчиво разочарована: Тарна се качи на седлото си, очите й бавно пробягаха по Заседателките, после погледна към тълпата с неразгадаемо лице и смуши коня. Стражниците поеха с нея. Загрижено бръмчене, като от раздразнен кошер, се надигна сред зрителите.
Мърморенето продължи, докато Тарна не се скри от поглед. Тогава заговори Романда. По традиция най-възрастната Заседателка провъзгласяваше публично решенията на Съвета. Романда не се движеше като старица, разбира се, и лицето й беше също толкова лишено от възраст като на всяка друга, но дори кичури сива коса издаваха много напреднала възраст при Айез Седай, а нейният кок беше светлосив, без и следа от нещо по-тъмно. Елейн се зачуди колко ли е стара, но да попиташ една Айез Седай за възрастта й беше възможно най-грубата проява на невъзпитание.
Романда запреде потоци на Въздух, за да я чуят в цялото село — гласът й стигна до Елейн, все едно че й говореше лице в лице.
— Мнозина от вас се тревожихте през последните няколко дни, но ненужно. И да не беше пристигнала Тарна Седай при нас, ние сами щяхме да изпратим свои пратенички в Бялата кула. В края на краищата трудно може да се каже, че се крием тук. — Тя направи кратка пауза, за да даде време на тълпата да се разсмее, но хората продължиха да се взират мълчаливо в нея. — Нашата цел не се е променила. Ние търсим истината и справедливостта, за да постъпим така, както е правилно…