Молитвената песен

Излязоха в коридора, приведени в сенките и тишината. Слантър застана до младежа от Вейл, докато Гарет Джакс изведе Стайтис през вратата. Майсторът на бойните изкуства се спря за миг, ослуша се, после бутна муелретът пред себе си и всички тръгнаха по тъмния коридор. В поставка на стената пред тях гореше факла. Когато стигнаха до нея Слантър я свали и мина пред тях.

— Истински ад е това място! — изръмжа той тихо, като търсеше пътя напред в тъмнината.

— Слантър! — прошепна възбудено Джеър. — И Елб Форейкър ли е тук?

Гномът му хвърли бърз поглед и кимна утвърдително.

— Джуджето, елфът и човекът от границата са тук. Казахме, че тръгваме заедно на това пътешествие и заедно ще го приключим. — Тръсна мрачно глава. — Май всичките сме луди, а?

Промъкваха се през лабиринта на затворническите коридори, най-отпред вървяха гномът и младежът от Вейл. Майсторът на бойните изкуства беше на крачка зад тях, с насочено към гърба на муелрета острие. Движеха се бързо и мълчаливо през тъмнината и тишината, през зловонието на смърт и гнилоч, минаваха край затворените и ръждясали врати на затворническите килии, устремени към ведрината на деня. Постепенно мракът започна да се разсейва от снопчетата светлина, сива и мъглива, които се промъкваха в коридорите пред тях. Дочуха трополенето на дъжда и доловиха приятния мирис на свеж въздух. Отново се озоваха пред масивните, обковани с желязо врати, затворени и залостени. Вятърът и дъждът биеха по тях на силни пристъпи и барабанеха по дървото. Слантър хвърли факлата и се забърза към шпионката на вратата, за да види какво ги чакаше навън. Джеър го последва и с благодарност вдишваше дълбоко свежия въздух, който се промъкваше през процепите.

— Изобщо не се надявах да ви видя отново — прошепна той на гнома. — Нито един от вас.

Слантър гледаше през шпионката.

— Е, не може да се отрече, че ти наистина имаш късмет.

— Мислех, че никой не е останал жив, за да дойде да ми помогне. Сигурен бях, че всички сте мъртви.

— Не може да бъде — изръмжа гномът. — След като те загубих в тунелите и изобщо не знаех какво ти се беше случило, тръгнах през скалите на север над Капаал. Тунелът свърши там. Изобщо не се съмнявах, че ако другите бяха останали живи, щяха да минат по същия път. Такива бяха плановете на Майстора на бойните изкуства. И зачаках. Не след дълго те наистина дойдоха. Тогава тръгнахме да те търсим.

Джеър изгледа учудено гнома.

— Слантър, ти можеше да ме изоставиш. Можеше и тях да зарежеш. Никой нямаше да знае. Ти си бил свободен.

Гномът сви рамене и физиономията му го издаваше, че се чувства неудобно.

— Така ли? — Тръсна презрително глава. — Всъщност да бе, тази мисъл не ми дава покой.

Гарет Джакс се появи, подкарал Стайтис пред себе си.

— Още ли вали? — попита той Слантър.

С бързо движение Майсторът на бойните изкуства пъхна меча в ножницата и на негово място в ръката му се появи дълъг нож. Притисна Стайтис до стената на коридора и го изгледа сурово. Муелретът, който стърчеше с една глава над него, когато Гарет Джакс го изненада в килията на Джеър, се беше смалил, свит на кълбо като змия в плаща си. Вперил беше зелените си очи в човека от Южната земя и го гледаше злобно, без да мига.