Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Присъединих се към най-близката унитарианска църква и я поддържах с либерални дарения с цел да използвам многобройните предимства на посещаващия църквата в общуването с хора, без да ми досаждат с тесногръди проповеди.
Присъединих се и към клуб по бални танци, по виенски валс, по бридж, по шах, дискусионен клуб за текущите събития, в който поднасяха и вечеря, и дискусионен клуб по гражданските събития, в който пък сервираха обяд.
За шест седмици се опитаха да ми се качат повече мъже, отколкото на Скалистите планини. Това ми позволи да подбирам и все пак да се въвличам в далеч по-голямо дружеско развратничество, отколкото през изминалия четвърт век. През всичките тези години не се ограничавах само с Джордж Стронг, но бях твърде заета, че да гоня сериозни постижения в спорта номер едно за всички времена.
Сега имах време. Както беше казала някаква си дърта мацка (Дороти Паркър?): „Няма нищо по-забавно от един мъж!“
„Мъж и жена ги сътвори“ — добре го е измислил — и десет години аз се възползвах най-всестранно от това.
Не прекарвах цялото си време в преследване на мъже… или в това да им позволявам да ме преследват като бягам много бавно. Последното ми беше специалитет, защото мъжът се изнервя, ако жената показва съгласието си прекалено открито; това противоречи на традиционния протокол. По отношение на секса мъжете са консервативни — особено онези, които си мислят, че не са.
Ние, Хауардовците, не сме склонни да поддържаме връзка с всичките си роднини — това просто не е възможно. Когато се преместих в Албъкърки, вече имах повече потомци, отколкото са дните в годината… трябвало да помня рождените им дни ли? Мили Боже, та аз не можех да им запомня имената!
Но наистина си имах любимци, хора, които обичах, независимо дали между нас съществуваше кръвна връзка или не: по-голямата ми сестра Одри, по-голямата ми „сестра“ Елинор, брат ми Том, братовчед ми Нелсън и жена му Бети Лу, баща ми той продължаваше да ми липсва. Майка си не обичах, но я уважавах — тя беше направила всичко по силите си за всички нас.
Децата ми? Докато живееха вкъщи, се опитвах да се отнасям с тях по един и същи начин и да изливам върху всяко от тях любов и доброта, дори когато ме цепеше главата и ме боляха краката.
След като веднъж се оженеха… е, сега идва моментът на истината. Опитвах се да се отнасям така, както се отнасяха с мене. Ако някое ми се обаждаше редовно, стремях се и аз да му се обаждам също толкова често. Но просто няма как да си хем щедра със сто осемдесет и един внуци, хем да си щедра към всички поравно — а на броя им бях загубила чет и го научих чак на деветдесет и деветия си рожден ден.
Най-обичните ми… кръвните връзки не бяха задължително замесени в това. Например малката Хелън Бек, която беше точно на годините на Карол; двете момиченца ходеха заедно в училището „Грийнууд“ в първи и втори клас. Хелън беше много хубаво дете и много миличко. Тъй като майка й беше вдовица и ходеше на работа, тя прекарваше доста време в кухнята ми, докато не се преместихме да живеем твърде далече.
Ала тя не ме забрави и аз не я забравих. Захвана се с шоубизнес и пътуваше много; опитвахме се да се информираме една друга коя къде ще заминава, така че да можем да се срещаме по веднъж на пет-шест години. Тя живя доста дълго за не-Хауардовка и си остана красавица чак до смъртта си — дотолкова, че можеше да си позволи да танцува гола на седемдесет и няколко години, като караше всички присъстващи мъже да получават ерекция. Ала танците й никога не са били умишлено провокативни, изобщо не приличаха на тези на ориенталската танцьорка Литъл Иджипт от по-предното поколение.
Хелън си смени името още в началото на кариерата — повечето хора я познаваха като Сали Ранд. Аз обичах Сали и тя ме обичаше и можехме и да не се видим няколко години подред, ала когато успеехме да се съберем, си бяхме пак същите близки приятелки, все едно че изобщо не сме се разделяли.
Нанси остана по-близка с мене, отколкото другите ми деца и бях любовница на мъжа й от време на време в продължение на шейсет и четири години… защото Нанси го беше решила още преди да се омъжи за Джонатан. Не ми се вярва Джонатан наистина да се е интересувал от тези дърти деветдесет и кусур годишни телеса, но как прекрасно лъжеше! Ние наистина се обичахме, а ерекцията е най-ласкателният комплимент, който може да направи един мъж на възрастна жена.