Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Не съм сигурна дали господин Хариман беше щастлив. Той не искаше милиарди; просто искаше да отиде на Луната, а Даниъл Диксън го прецака.
В сложните маневри, в резултат на които човекът стъпи на Луната, най-накрая се оказа, че Диксън държи повече акции от контролния пакет от господин Хариман, и господин Хариман изгуби контрола над „Хариман индъстрийз“.
За капак в резултат на лобистките маневри във Вашингтон и в Обединените нации една дъщерна фирма на Хариман, „Спейсуейс“, се превърна в „избрания инструмент“ за ранното овладяване на космоса с правило „Законът за предпазни мерки в космоса“, според което компанията контролира кой може да излита в космоса и кой не може. Чух, че на господин Хариман му отказали заради физическото му състояние въз основа на това правило. Не съм сигурна какво е ставало зад кулисите след като господин Диксън пое командването, мене ме освободиха като член на управителния съвет. Нямах нищо против Диксън никак не ми харесваше.
В Буундок векове по-късно и някъде преди шейсет години и нещо по личната ми времева линия изслушах един куб — „Митове, легенди и традиция — романтичната страна на историята“. Вътре имаше и една история за времева линия две, в която се твърдеше, че много години по-късно легендарният Ди Ди Хариман, вече много стар и почти забравен, успял да купи пиратска ракета и най-после стигнал до Луната… за да умре там при лошо приземяване. Но на Луната, където копнееше да отиде.
Попитах Лазарус за това. Каза, че не знаел.
— Но е възможно. Старецът беше голям инат, Господ го знаеше.
Надявам се, че е успял.
XXIV.
Упадък и рухване
Не съм убедена, че положението ми се подобри, след като тези вампири ме отвлякоха от онези таласъми. Предполагам, че всеки си е фантазирал да накаже по достоен начин някое престъпление или негодник, на когото би му отивало да изпълнява главната роля в някое погребение. Безобиден начин да си убиваш времето, когато сън не те хваща.
Обаче тия откачалки го вземат съвсем насериозно.
Убийства — това е единственото, за което мислят. Първата вечер, която прекарах с тях, те изброиха над петдесет души, които трябвало да бъдат убити, описаха подробно престъпленията им и ми предложиха да бъда поредният член, който да избере жертвата — хайде, давай, избери си клиент! Някой, чиито престъпления са били особено обидни за вас, госпожо Джонсън.
Признавам, че изброените мерзавци си бяха противна сбирщина и за тях сигурно и родните им майки не биха плакали, но също като любимия син на господин Клеменс, Хъкълбери Фин, и аз не се интересувам особено от убиване на непознати. Не съм противник на смъртното наказание — гласувала съм „за“ всеки път, когато се е стигало до гласуване, а това се случваше често по време на упадъка и рухването на Съединените щати, но за убийство pour le sport трябва да съм емоционално ангажирана. О, ако съм принудена да избирам, по-скоро бих убила човек, отколкото сърна; не виждам никакъв „спорт“ в това, да убиеш едно нежно тревопасно създание, което не може да ти отвърне с изстрел.
Но ако имах пълен избор, по-скоро бих предпочела да гледам телевизия, отколкото да убивам непознати. Или поне някои.
Казах им:
— В този списък не виждам никой, който да ми е по вкуса. Случайно в списъка ви „По-добре мъртъв“ да има някой, който изоставя котенца?
Дебелият председател ми се усмихна под тъмните очила.
— Великолепна идея! Не, май че не… освен ако някой случайно не е номиниран по други причини, но освен това и изоставя котенца. Ще накарам тия от разузнаването веднага да се заемат с въпроса. Мадам, каква би била подходящата смърт за подобен клиент? Изучавали ли сте я?
— Не, не съм. Но смъртта му трябва да включва носталгия по дома… и самота… и студ… и глад… и страх… и пълно отчаяние.
— Артистично. Но може би непрактично. Подобна смърт би могла да се проточи с месеци… а ние всъщност не разполагаме със средства, които да позволяват изтриването да продължава повече от няколко дена. А, Синя брада, имаш да добавиш нещо ли?
— Да направим онова, което нашата сестра предлага, за колкото дни можем да си позволим. После да заобиколим клиента с холограми на огромни камиони — гигантски холограми — така, както сигурно уличното движение изглежда на едно котенце. И образите да се втурват към него с размазващи звукови ефекти. След това да го ударим с истински камион — светкавичен удар, с който да го осакатим. И да умира бавно, както често се случва с убитите на шосето животни.