Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Като страничен продукт на това, че Нанси ми предложи Джонатан, Брайън получи нейното сладко младо тяло — първото кръвосмешение в семейството, така мисля. Дали се е случвало и след това, не знам, нито пък ми влиза в работата. Ние с Нанси много си приличахме по темперамент — и двете се интересувахме страшно от секса, ала не се стягахме. Отдавахме му се охотно, но без да се напрягаме.
Карол… Винаги се опитвах да запазя за Карол 26 юни, Деня на Карол, Деня на Каролита, Кароловден, а също и Феста де Санта Каролита за милиони хора, които никога не са я познавали. След 26 юни 1918 г. тя изцяло се отказа от рождения си ден в полза на Деня на Карол.
По време на десетилетието, което прекарах предимно в Албъкърки, на няколко пъти й се наложи да участва в спектакли като звезда в Рино или Вегас на Деня на Карол. Но тя винаги празнуваше на 26 юни, дори и някое среднощно шоу да я принудеше да започне празненството чак в четири сутринта. Ала без значение колко е часът, приятелите й се събираха от цялото земно кълбо. Да бъдеш поканен на годишното празненство на Каролита се превърна в голяма чест — нещо, с което се хвалеха и в Лондон, и в Рио.
Карол се ожени за Род Дженкинс от семейство Шмит през 1920 г. Той току-що се беше върнал от Франция — бе служил в Дивизията на дъгата и бе награден със Сребърна звезда и Пурпурно сърце. Род беше учил математика в Техническия институт в Илинойс и беше специализирал топология, а между трети и четвърти курс бе постъпил в армията. Когато се върна, се прехвърли в „сценични изкуства“. Беше решил да се превърне от магьосник аматьор в професионалист — говоря ви за сценична магия. Веднъж ми каза, че след като стреляли по него, това го накарало да направи преоценка на ценностите и амбициите си.
Така че семейният живот на Карол започна с това, да подава на мъжа си разни неща на сцената, облечена в толкова оскъден костюм, че всеки път, когато трепнеше, разсейваше всички. Опита се така да подреди нещата, че да ражда бебетата си, когато Род беше в почивка. Ако това не беше възможно, продължаваше да работи, докато някой директор на театър не прекратеше представленията… обикновено в резултат на оплакванията на не чак толкова надарени жени. Карол беше от онези жени с късмет, които стават по-красиви, когато надуят корема.
През 1955 г. (така си мисля) Род направи грешка при изпълнението на един фокус с улавяне на куршум и умря на сцената.
На следващата вечер Карол изнесе неговото представление (или някакво магическо представление с неговите приспособления). Едно беше сигурно: че не крие нито помощни средства, нито зайци в костюма си. Когато започна да изнася представления в Рино, Вегас и Атлантик сити, тя го сведе до един триъгълник отпред. Прибави и жонгльорски номера.
По-късно, след като взе няколко урока, добави пеене и танци. Но феновете й не ги интересуваше какво всъщност прави те искаха Карол, а не разните номера. По таблата на театрите в Лае Вегас и Рино пишеше само „КАРОЛИТА“ и нищо повече. Понякога, както си жонглираше, спираше и казваше:
— Днес съм твърде уморена, за да жонглирам, пък и без това У. К. Фийлдс го можеше по-добре. — После излизаше напред с ръце на хълбоците, облечена в миниатюрни гащички и усмивка, и казваше:
— Хайде да се опознаем по-отблизо. Хей, ти там! Хубавото момиченце със синята рокличка. Как се казваш, миличка? Ще ми изпратиш ли въздушна целувка? Ако аз ти изпратя, ще я изядеш ли или ще ми я хвърлиш обратно? — Или: — Кой има днес рожден ден? Я си вдигнете ръцете.
Сред тълпата в театъра поне един от петдесет души има рожден ден — не един от триста шейсет и пет. Тя ги помолваше да се изправят и повтаряше високо и ясно всяко име, а после молеше публиката да изпее с нея „Честит рожден ден“ и когато ревът стигнеше до „Честит рожден ден, мили…“, оркестърът спираше и Карол изпяваше всяко име, сочейки човека — „… мили Джими, Ариел, Бейби, Мери, Джон, Филип, Ейми, Миртъл, Винсънт, Оскар, Вира, Пеги…!“ — махване с ръка и оркестърът гръмваше: „Честит рожден ден!“
Ако посетителите имаха право на глас, Каролита щеше да бъде избрана единодушно за кмет на Лае Вегас.
Веднъж я попитах как успява да запомни всички тези имена.
— Не е трудно, мамо — отговори ми тя, — щом искаш да ги запомниш. Ако се объркам, те ми прощават — знаят, че съм се опитала. — И после добави: — Мамо, онова, което наистина искат те, е да си мислят, че съм тяхна приятелка — и аз съм.
През тези десет години аз от време на време пътувах, за да се видя с най-любимите си хора, но най-вече си седях вкъщи и те идваха при мене. През останалото време се радвах на живота и на новите си приятели — на някои в леглото, на други — извън него, а на трети — и на двете места.