Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Всеки, уличен в притежаване на наркотици, беше изпращан на съд.
Специално за пласьорите на дрога законодателните органи възстановиха един хубав стар обичай: публичното обесване. По площадите издигнаха бесилки. Естествено, осъдените на смърт пласьори винаги подаваха жалби до Върховния съд и после — до Вашингтон. Но след като петима членове, включително и главният съдия на Върховния съд на Съединените щати, бяха назначени от президента Патън, излезе, че наркопласьорите в Ню Мексико нямат причина да се оплакват от „протакане от страна на закона“. Един млад и хитър търговец живя точно четири седмици от ареста до бесилото. Средното време, след като нещата в системата тръгнаха, нямаше и два месеца.
Както обикновено Адвокатската колегия вдигна голяма врява. Неколцина адвокати от Колегията прекараха значително време в пандиза поради неуважение към съда — не в новия пандиз, ами в килиите за пияници на стария заедно с алкохолетата, дрогите, нелегалните имигранти и псевдомъжките проститутки.
Това бяха някои от причините да се преместя в Албъкърки. Цялата страна беше тръгнала да откача — масова психоза, която така и никога не разбрах напълно. Албъкърки не беше имунизиран срещу нея, но се съпротивляваше и в управата му достатъчно разумни мъже и жени заемаха ключови постове, за да бъде градът добро място за живеене през десетте години, които прекарах там.
Точно по времето, когато американските училища и семейства се разпадаха, страната изживяваше ренесанс на науката и техниката — и не само в големите неща като космическите пътувания и крайпътните градове. Докато студентите се шляеха, изследователските лаборатории на университетите и промишлеността работеха по-добре от всякога — физика на елементарните частици, физика на плазмата, космическо пространство, генетика, екзотични материали, медицински изследвания, която си щеш област.
Експлоатацията на космоса процъфтяваше така, че да не повярваш. Решението на господин Хариман да я държи настрана от хватката на правителството и да остави частните предприятия да печелят от нея, беше отмъстено. Докато космодрумът в Пайкс пийк беше още нов, „Спейсуейс ООД“ строеше по-големи, по-дълги и по-ефикасни катапулти на Куито и остров Хаваи. Изпратиха хора на Марс и на Венера и първите миньори на астероидите.
Междувременно Съединените щати се разпадаха.
Упадъкът напредваше не само по времева линия две, но и по всички изследвани времеви линии. За петдесет години в Буундок прочетох няколко научни студии по сравнителна история на изследваните времеви линии, засягащи така нареченото „израждане през XX век“.
Не съм много сигурна какво да мисля. Виждала съм го само по една времева линия — и то само до средата на 1982 г. и само в собствената ми страна. Имам си мнение, но няма нужда да го приемате насериозно, тъй като някои водещи учени поддържат други мнения.
Ето някои от онези неща, които смятах за неправилни:
В Съединените щати имаше над 600 000 практикуващи адвокати. Това е поне с 500 000 повече от действително необходимото. Не броя адвокати като мене — аз никога не съм практикувала. Изучих правото само за да мога да се защитавам от адвокатите и има още много такива като мене.
Упадъкът на семейството — мисля, той дойде от това, че и двамата родители вече работеха извън къщи. Много пъти е казвано, че от средата на века нататък се е налагало и двамата родители да работят, за да могат да плащат разходите. Ако това е вярно, защо през първата половина на века не е било необходимо? Как така машините, спестяващи на хората труда, и неимоверно нарасналата продуктивност причиняваха обедняване на семейството?
Някои казват, че причината била във високите данъци. Това звучи по-разумно; спомням си как се шокирах онази година, когато правителството събра един трилион долара.
Но като че ли рационалното мислене наистина западаше. Съединените щати се бяха превърнали в страна, където бъркаха комиците и професионалните атлети с важни хора. Идолизираха ги и се отнасяха към тях като към лидери; търсеха мнението им за всичко, а те се вземаха също толкова насериозно; в крайна сметка ако на един атлет му плащат милион и повече на година, той разбира, че е важен… и затова мнението му за международното положение и вътрешната политика също би трябвало да е важно, макар че колчем си отвори устата и лъсва, че е невежа и учил-недоучил. (Повечето му фенове бяха също толкова невежи и неграмотни — болестта се разпространяваше.)