Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Разбира се. При подмладяването винаги действат и емоционални фактори. Ние правим всичко, от което клиентът има нужда, за да се почувства щастлив.
— Бих искала да не ме вижда, докато не започна да изглеждам що-годе като тогава.
— Готово.
Помолих да видя снимка на Теодор-Лазарус. Оказа се подвижна холограма, почти стряскащо подобие на живия човек. Знаех, че ние с Теодор си приличаме толкова, че можехме да минем за брат и сестра — това беше първото нещо, което татко бе забелязал в него. Но сега се стреснах.
— Ама това е синът ми!
Холограмата изглеждаше точно като сина ми Удроу — моето лошо момче, вечния ми любимец.
— Да, той ти е син.
— Не, не! Искам да кажа, че капитан Лазарус Лонг, когото познавах като Теодор, изглежда като одрал кожата на… извинете, като брат близнак на сина ми Удроу Уилсън Смит. Не бях се усетила. Разбира се, по време на кратковременното ми познанство с капитан Лонг синът ми Удроу Уилсън беше само на пет години; тогава те не си приличаха — или поне никой не би го забелязал. А когато Удроу порасна, е заприличал на далечния си потомък. Странно. Усещам, че съм трогната.
Ищар погледна към Тамара. Размениха си няколко думи на непознат за мене език. Но долавях тревога в гласовете им.
— Мамо Морийн — каза Ищар сериозно, — Лазарус Лонг е твоят син Удроу Уилсън.
— Не, не — възразих аз: — Видях Удроу само преди месеци. Той беше на… ъ-ъ… шейсет и девет години по това време, но изглеждаше много по-млад. Изглеждаше точно като капитан Лонг на тази снимка — приликата е невероятна. Но Удроу си е там, в XX век. Знам.
— Да, там е, мамо Морийн. Искам да кажа, беше, макар че Елизабет ми разправя, че двете граматически времена са равнозначни. Удроу Уилсън Смит е израснал през XX век, прекарал е по-голямата част от XXI-ия на Марс и Луната, през XXII-ия се е върнал на Земята и… — Ищар млъкна и вдигна поглед. Тийна?
— Кой потърка лампата ми? Какво ще искаш, Иш?
— Помоли Джъстин за разпечатка на английски на мемоарите, които той подготви за Старшия, ако обичаш!
— Няма нужда да молим Джъстин — в гушата ми са. На страници ли ги искаш или на свитък?
— На страници, мисля. Но, Тийна, нека Джъстин ги донесе за него ще е чест и радост.
— Че за кого няма да е? Мамо Морийн, държат ли се както трябва с тебе? Ако не, само ми кажи — цялата работа тук я върша аз.
След малко влезе един мъж, който обезпокоително ми напомняше за Артър Симънс. Но приликата беше само обща в съчетание с подобен характер. Джъстин Фут носеше папка. Когато Ищар го представи, като че ли му стана доста неловко — толкова се вълнуваше от срещата с мене, че като че ли щяха да му се подкосят краката.
Хванах ръката му.
— Моята скъпа пра-правнучка, Нанси Джейн Харди, се омъжи за едно момче на име Чарли Фут — около 1972 г., мисля ходих на сватбата й. Чарли Фут пада ли ти се някакъв роднина?
— Той е мой прародител, майко Морийн. Нанси Джейн Харди е родила Джъстин Фут Първи в навечерието на новото хилядолетие, на 31 декември 2000-та година според Грегорианския календар.
— Наистина ли? Значи Нанси Джейн доста дълго е участвала в играта! Тя беше кръстена на прабаба си, първородната ми дъщеря.
— Така пише и в архивите. Нанси Айрини Смит Уедърал, твоята първородна дъщеря. Моя прародителка. А аз съм кръстен на тъста на Нанси, Джъстин Уедърал — Джъстин говореше отличен английски със странен акцент. Бостънски?
— Значи аз съм ти баба — в някаква степен. Така че целуни ме, внуко мой, и престани да се държиш така изнервящо официално — нали сме си рода.
Той се отпусна, после ме целуна силно по устата — хареса ми. Ако си нямахме компания, нещата можеха и да се развият той наистина ми напомняше за Артър.
След това добави:
— Аз съм твой внук и потомък на Джъстин Уедърал и по друга линия, бабо. Чрез Патрик Хенри Смит, когото си родила на 7 юли 1932 г.
И двете, Ищар и Тамара, изглеждаха озадачени. Джъстин ми рече:
— Извинявай, бабо Морийн — и им заговори на онзи, другия език. После добави: — Тук концепцията за незаконното бащинство не е известна; резултатът от едно съвъкупление е или генетически задоволителен, или незадоволителен. Идеята, че едно дете би могло да бъде обявено извън закона според гражданския си статут, е много трудна за обясняване.
Тамара отначало изглеждаше сащисана, когато Джъстин й обясни какво е „копеле“, а след това се разкикоти. Ищар просто погледна сериозно. После пак каза нещо на Джъстин на галакта.
Той я изслуша, след което се обърна към мене: