Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Докато десетилетието минаваше и наближавах стотака, открих, че все по-често усещам хладния повей на есента — сутрин ставите ми скърцаха, откривах бели косми сред червените, тук-таме по нещичко увисваше — и най-лошото: чувството, че ставам все по-чуплива и трябва да избягвам паданията.
Не се оставих това да ме спре — само продължих да упорствам. По това време имах един сравнително верен обожател, Артър Симънс.
През юни 1982 г. бях тръгнала пеша на среща с Артър. Мислех си да му предложа да се разделим без сълзи през онези спокойни минути след първия път… а после втори път, ако иска, и да се сбогуваме. Или може би би било по-любезно да му съобщя, че заминавам на изток да се видя с дъщеря си? Или просто да му го заявя направо?
Бях стигнала до кръстовището на булевардите „Ломас“ и „Сан Матео“. Това кръстовище никога не ми е харесвало — светлините на светофарите се сменяха много бързо, а булевардите бяха широки и напоследък се разширяваха още повече.
Точно бях по средата на шосето, когато светлините се смениха и към мене връхлетяха безброй скупчени коли, начело с един огромен камион. Замръзнах на място, опитах се да се втурна обратно, спънах се и паднах.
Мярнах един полицай, разбрах, че камионът ще ме удари и за миг се зачудих дали татко би ми препоръчал да се помоля, след като цял живот бях живяла безпътно.
Някой ме вдигна от паважа и аз припаднах.
Стори ми се, че ме вадят от линейка и ме слагат на болнична количка. Пак припаднах и се свестих в легло. Една дребничка, хубава, тъмна жена с вълниста коса се беше надвесила над мене. Тя заговори бавно и внимателно, с акцент — както ми се стори, испански:
— Мамо Морийн… Тамара съм аз. От името… на Лазарус… и на всички… твои деца… те приветствам… с добре дошла на Терциус!
Втренчих се в нея — не вярвах на очите си. Нито пък на ушите си.
— Ти си Тамара? Наистина си Тамара? Жената на капитан Лазарус Лонг?
— Жена съм аз на Лазарус. Тамара съм аз. Дъщеря съм твоя, мамо Морийн. Добре дошла, мамо. Обичаме те.
Заплаках и тя ме притисна към гърдите си.
XXV.
Прераждане в Буундок
Когато се събудих и Тамара ме прегърна, имах големи проблеми с това, да повярвам изобщо на нещо… особено на идеята, че Теодор е жив и здрав. Щом най-после й повярвах (на Тамара не можеш да не повярваш), ме смаза скръбта от това, че вече е твърде късно, твърде късно!
Тамара се опита да ме успокои, но възникна езиков проблем — тя не е лингвист, говори само на развален английски, а пък аз не знаех и дума на галакта. (Тя беше репетирала най-внимателно първите си думи към мене.)
Тамара изпрати да повикат дъщеря й Ищар. Тя ме изслуша, поговори ми и най-накрая успя да ми набие в главата, че нямало никакво значение, че съм на сто години — щели да ме подмладят.
Бях чувала за подмладяването от Теодор — много отдавна. Но и през ум не ми беше минавало, че ще го приложат и на мене.
И двете ми го повториха безброй пъти. Ищар ми рече:
— Мамо Морийн, аз съм горе-долу два пъти по-стара от тебе. За последен път ме подмладяваха преди осемдесет години. Да ти се виждам сбръчкана? Не се притеснявай от възрастта си нямаш никакви проблеми. Веднага започваме с тестовете ти съвсем скоро пак ще бъдеш на осемнайсет. Според мене след месеци, а не след две-три години, както е с наистина тежките случаи.
Тамара закима усилено.
— Това вярно. Ищар верни думи казала. Аз четири века. Умирала аз — тя потупа корема си. — Сега тука бебе.
— Да — съгласи се Ищар, — от Лазарус. Бебе, чиито гени стъкмих аз и накарах Лазарус да направи, преди да замине да те спасява. Не можехме да бъдем сигурни, че ще се върне — тези негови пътувания са винаги рисковани — и макар че имам спермата му на съхранение, предпочитам тя да е прясна. Ти също, мамо Морийн добави тя. — Надявам се, че ще ни дариш с още много-много бебета. Според нашите изчисления уникалните си гени Лазарус дължи най-вече на тебе. Няма нужда сама да раждаш бебетата — приемните майки ще се редят на опашка за честта да родят бебе от мама Морийн. Освен ако не предпочиташ да ги раждаш сама.
— Искате да кажете, че мога?
— Естествено. След като те направим отново млада.
— Тогава ще раждам! — поех си дълбоко въздух. — От… от четирийсет и четири години — според мене са толкова. Четирийсет и четири години са минали, откакто бях за последен път бременна. Въпреки че винаги съм имала желание — замислих се. — Възможно ли е да отложим срещата с Теодор… с Лазарус, както го наричате, за малко? Възможно ли е да ме подмладите, преди да го видя? Направо се ужасявам от мисълта да ме види такава. Стара. Не такава, каквато ме е познавал.