Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Ъъъ, милейди, това не бих го правил — изръмжа груб мъжки глас, щом тя натисна с ръце железния лост, препречващ едното крило. Без да му обръща внимание, Елейн бутна вратата. Нечия ръка я хвана за полата, но тя се дръпна.
На стената не беше останал нито един от хората на Аримила. Във всеки случай — не и прави. По оцапания с кръв пасаж-лежаха десетки мъже, кои неподвижни, кои — стенещи. Мнозина от тях можеше да са на Аримила, но кънтежът на стомана бе затихнал. Повечето наемници се грижеха за ранените или просто бяха наклякали да си поемат дъх.
— Избутайте проклетите стълби! — викна Биргит и пусна поредната стрела към гмежта мъже, опитващи се да избягат под стената, опъна лъка и стреля пак. — Накарайте ги да си правят нови, ако искат пак да дойдат! — Някои от наемниците се надвесиха над зъберите и се подчиниха, но едва шепа. — Знаех си, че не трябваше да те пускам да идваш днес — продължи тя, докато пускаше стрела след стрела толкова бързо, колкото успяваше. Металните стрели на арбалетите от върховете на кулите също поразяваха мъжете долу, но покритите с каменни плочи складове предлагаха укритие за всеки, който успееше да влезе в тях.
Едва след миг Елейн осъзна, че последните думи са отправени към нея, и лицето й пламна.
— И как щеше да ме спреш? — попита ядосано тя.
С вече опразнен колчан, Биргит отпусна лъка и я изгледа навъсено.
— Като те вържа и я накарам да ти седне отгоре — отвърна и кимна към Авиенда, която тъкмо излизаше от кулата. Сиянието на сайдар я бе обкръжило, но стискаше и ножа с рогова дръжка в юмрука си. Касейл и останалите гвардейки се изсипаха след нея, с мечове в ръцете и намръщени. Това, че видяха, че Елейн е непокътната, с нищо не промени физиономиите им. Проклетите жени бяха нетърпими, почнеха ли да се държат с нея като със стъклена ваза, която може да се счупи, ако я чукнеш с пръст. А след време щеше да е и още по-лошо. И тя трябваше да го изтърпи.
— Щях да те хвана — изсумтя Авиенда и си заразтрива бедрото. — Само че глупавият кон ме хвърли.
— Едва ли — толкова кротка кобилка. Авиенда просто бе успяла пак да падне. Като видя какво е положението, тя бързо пъхна ножа в канията и се престори, че изобщо не го е вадила. Сиянието на сайдар също изчезна.
— В пълна безопасност си бях. — Елейн се постара да прикрие хапливия си тон, но без особен успех. — Мин каза, че ще си донося бебетата, сестро. Докато те се родят, нищо не може да ми навреди.
Авиенда кимна бавно и замислено, но Биргит изръмжа:
— Бих предпочела да не подлагаш виденията й на изпитание. При толкова рискове току-виж си доказала, че греши.
Това беше глупаво. Мин никога не грешеше. Разбира се, че не грешеше.
— Това беше отрядът на Алдин Михерес — веселяшки подхвърли един висок наемник, докато смъкваше шлема си, под който се показа мършаво потно лице с побелели намазани с восък щръкнали мустачета. Рис а’Баламан, както се представяше, имаше твърди като камък очи и усмивка, която изглеждаше винаги похотлива. Беше чул разговора им и непрекъснато мяташе коси погледи към Елейн, докато говореше на Биргит. — Познах го, как иначе. Добър боец беше Михерес. Не мога да изброя колко пъти съм се бил с него. Почти се беше добрал до оня склад, когато стрелата ви го порази във врата, капитан-генерале. Жалко.
Елейн се намръщи.
— Той направи избора си също като вас, капитане. Може да съжалявате за смъртта на приятел, но се надявам, че не съжалявате за избора си.
Повечето наемници, които бе оставила извън града, може би всички, бяха подписали с Аримила. Най-големият й страх в момента бе, че тя можеше да успее да подкупи отрядите, които все още бяха отсам стените. Никой от наемническите капитани не беше донесъл, но госпожа Харфор твърдеше, че са правени опити. Включително и с а’Бала-ман.
Мурандиецът я удостои с похотливата си усмивка и с официален поклон, все едно размяташе наметало, каквото не носеше.
— О, бил съм се срещу него точно толкова, колкото и с него, ми-лейди. Щях да го убия или той да ме убие, ако се бяхме срещнали лице в лице в този прекрасен ден. По-скоро познат, отколкото приятел, видите ли. А и предпочитам да ми се плаща за отбрана на стена, вместо за да я щурмувам.