Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Когато президентът влезе, всички станаха и започнаха да ръкопляскат. Той се усмихна, седна на стола си, каза им да седнат и започна своето заявление. Не бяха доведени тук, за да обсъждат, а да им се каже нещо.
Единствен зетят на президента не прояви изненада по време на заключителната част. Когато след четиридесетминутно слово, в което напомни за непрекъсната поредица от победи, постигнати под негово ръководство, той им съобщи вестта, непосредствената реакция беше смаяно мълчание.
Че Ирак се опитваше от години, те го знаеха. Но че точно сега, в самото навечерие на войната, е постигнат резултат в тази сфера на техниката, която бе в състояние да всее трепетен страх по целия свят, а дори и сред могъщите американци, изглеждаше невероятно. Божествена намеса. Но божеството не беше горе на небето; то седеше тук, с тях, усмихвайки се на себе си.
Хюсейн Камел, предварително предупреден, стана и поде овациите. Останалите побързаха презглава да го последват, всеки от тях се боеше да не е последният, който се е изправил или е най-умерен в своя възторг. Сетне никой не беше готов първи да спре.
Когато се върна в кабинета си два часа по-късно, Хасан Рахмани, изисканият космополит, който ръководеше контраразузнаването, разчисти бюрото си, заповяда никой да не го безпокои и седна пред чаша силно кафе. Трябваше да помисли, и то задълбочено.
Както и всички присъстващи в залата, вестта го бе разтърсила издълбоко. С един удар балансът на силите в Близкия изток се бе променил, но никой не го знаеше. След като президентът вдигна ръце с възхитително изиграно смущение и даде знак да се прекратят овациите, той отново влезе в ролята си на председателстващ и закле всички присъстващи да мълчат.
Това Рахмани можеше да разбере. Въпреки бурната еуфория, обхванала всички, към която се присъедини безрезервно, той предвиждаше големи проблеми.
Подобно устройство не струва и пукната пара, освен ако приятелите ти и, което е още по-важно, враговете ти знаят, че го имаш. Само тогава потенциалните врагове започват да пълзят към теб като приятели.
Някои държави, разработили оръжието, просто бяха оповестили факта с голям ядрен опит и бяха оставили светът да си направи изводи за последиците. Други, като Израел и Южна Африка, само намекнаха какво притежават, но не потвърдиха, оставяйки светът и най-вече съседите да се догаждат. Понякога това вършеше повече работа; въображението излизаше от контрол.
Но Рахмани беше убеден, че това просто няма да върши работа на Ирак. Ако казаното е вярно, а той не беше далеч от мисълта, че цялата тази работа е нов пропаганден трик, при който се разчита на евентуално изтичане на информация, за да се спечели още едно отлагане на екзекуцията, то никой извън Ирак не би го повярвал.
Единственият начин да бъдат възпрени враговете би бил да се докаже. А това очевидно президентът не искаше да става. Разбира се, имаше и други големи проблеми, свързани с доказването на това твърдение.
За опит на собствена територия не можеше да става и въпрос, щеше да е пълна лудост. Може би някога да е било възможно да се изпрати кораб дълбоко в южната част на Индийския океан, да бъде напуснат и опитът да се проведе там, но не и сега. Всички пристанища бяха плътно блокирани. Но можеха да поканят екип от Международната агенция по атомна енергия във Виена да разгледа и да се убеди, че това не е лъжа. В края на краищата МАГАТЕ беше идвала почти всяка година и винаги беше изкусно заблуждавана за онова, което става. При положение че им позволяха да видят със собствените си очи, те трябваше да повярват, да се покаят за предишната си доверчивост и да потвърдят истината.
Но той, Рахмани, току-що беше чул, че този път официално се забранява. Защо? Защото всичко беше лъжа ли? Или защото президентът е наумил нещо друго? И, нещо още по-важно, какво означаваше това за него, Рахмани?
От месеци насам беше разчитал, че Саддам Хюсейн ще се набута слепешката в една война, която не може да спечели, а я виж какво беше направил. Рахмани беше разчитал на поражение, което да завърши с уредено от американците сваляне на президента и със собственото му издигане в подпомаган от американците режим. Сега нещата се бяха променили. Разбра, че има нужда от време, за да премисли и да реши как да разиграе удивителната нова карта.
Тази вечер, след падането на мрака, на стената зад халдейската черква „Свети Йосиф“ в Християнския квартал се появи знак с тебешир. Приличаше на полегнала осмица.
През нощта жителите на Багдад трепереха. Въпреки непрекъснатата пропаганда по иракското радио и сляпата вяра на мнозина, че всичко казано е вярно, имаше и други, които тайно слушаха предаванията на Световната служба на Би Би Си на арабски, приготвяна в Лондон, но излъчвана от Кипър, и знаеха че Бени Наджите казват истината. Задаваше се война.