Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Просто ще проведа разговора предварително! — отвърна шейх ул ислям с неочаквано спокойствие.
— Къде?
— Тук!
— Кога?
— Сега!
— Аха, разбирам! Ти също имаш оръжия!
— Не, никакви!
Разгърна наметалото, за да покаже, че казва истината.
— Но искаш да се браниш, както предполагам от думите ти? Да не би тайно да са ни следвали тримата въоръжени таки, които доведе на днешната ни среща? "Приятелю мой, мой скъпи, възхитителни приятелю", трябва да ти отчета този шахматен ход! Те вероятно стоят там вън!
Взе една от свещите и излезе. Тогава под нас, точно в средата, където стоеше олтарът, се чу шум от търкане на камъни, а след това леко шептене. После отново стана тихо. И емирът беше вече тук. Беше спрян само пред входа, за да освети навън. Сега каза:
— Няма никой вън! Заблудил съм се!
— Да, заблуди се както винаги! — отговори шейхът. — Затъкни си оръжието! То е излишно!
— Що за тон! Та това звучи направо като заповед!
— И си е такава. Хайде, махни го!
— Човече, акъла ли си изгуби?! Да заповядваш на Княза на Сенките какво да…
Не стигна по-нататък. Трима мъже се стрелнаха безшумно от сянката на колоната към него, изтръгнаха му пищова и обвиха толкова здраво ръце около тялото му, че не бе в състояние да мръдне. Нададе крясък — дали от уплах, или ярост, не се знаеше. Шейх ул ислям пристъпи към него, смъкна му рязко маската, погледна го в лицето и каза:
— Ахриман мирза! Нашият нов цар, главатарят на всички престъпници!
Беше особен миг, много особен, особен във всяко отношение, също психологически. Ахриман не направи ни най-малък опит да се изтръгне от прегръдката. Не можех да различа ясно чертите му, но след усмивка на превъзходство той отговори с равнодушен тон:
— Да, вашият нов цар! Или сега не го искате? Бихте могли да ме застреляте със собствения ми пищов!
— Това означава да постъпя като глупак! — отвърна шейх ул ислям. — Досега ти беше моя сянка, а отсега ще бъдеш мое творение. Няма по-подходящ за нашите цели от теб. Сега ти толкова повече ще бъдеш това, което искахме да те направим!
— Но и много лошо ти се пише, ако наредиш да ме убият!
— Добре го знам! Ти си предпазлив и за подобни случаи вземаш своите превантивни мерки. Не бих те преживял дълго, убеден съм в това. Само че аз искам да живея и ето защо ще живееш и ти. Искам да властвам, затова ти давам трона. Съгласен ли си, Ахриман мирза?
— При известни условия!
— Знам ги! Сега ти ми пробутваш фалша, в който ме упрекваше. Въпреки това те питам още веднъж, съгласен ли си?
— Да.
— Тогава ми дай думата и ръката си! Освободете го!
Тримата мъже пуснаха емира. Шейх ул ислям му подаде ръка. Той я удари и каза:
— Да, ето ръката ми! Но аз съм честен и ви пророкувам, че ще я почувствате!
— Е, в такъв случай и аз искам да бъда веднъж честен и те предупреждавам. Ние сме благи и със смирени сърца, защото това ни води до господство. Но зад тази благост се крие беззащитност, а зад тази смиреност — непоклатима воля. Дори царят трябва да се прекланя пред нас. Ако ли не, ще бъде пречупен! Не предизвиквай ордена "Таки"! Когато се разгневи, той все още може лесно да прости, но когато се усмихва доброжелателно, е безмилостен! Сега аз съм ти гневен. Не допускай да ти се усмихна.
Шейх ул ислям изговори последните думи толкова високо и с такова натъртване, че таванът ги отрази с глух тътнеж, фигурата му сякаш беше израсла. Държеше главата си предизвикателно отметната и приглаждаше с две ръце дългата рядка брада, като че от нея черпеше сили да прояви и той веднъж смелост и искреност. Хората му се държаха изчаквателно. Емирът… това пък какво беше? Той седна най-спокойно на близкия камък, почисти люспите от свещите и каза с тон, сякаш продължаваше някакъв безразличен разговор:
— Значи не е необходимо да ти показвам нещо друго тук?
— Не, в никой случай! — отговори другият все още остро.
— При това положение мога и да си вървя!
— Действително!
— По-напред бих желал да знам как влязоха тук твоите хора! Ние ги оставихме при потока, където все още се намират конете ни.
— И аз като теб обичам потайностите. Ето защо ти казвам, преобразих ги в духове и ги призовах през зидовете — отговори шейх ул ислям насмешливо.
— Звучи лесно разбираемо. Ти значи се проявяваш като шейх ул ислям фокус-мокус! Една нова, много интересна твоя страна! Очевидно ти си един изключително надарен човек! Вероятно и ще ги разкараш по същия начин, по който са дошли?
— Да.