Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Случаят „Раман“ бе въпрос на престиж. Прокурорът отказа да приеме фактите.
Микаел Блумквист наблюдаваше Бублански.
– Бублански… Ще ти кажа нещо. В случая „Саландер“ също говорим за престиж. Твърдя, че тя не е убила Даг и Мия. И ще го докажа. Ще открия друг извършител и когато това се случи, ще напиша статия, която изобщо няма да се хареса на теб и колегите ти.
НА ПЪТ КЪМ ДОМА СИ на улица Катарина Бангата Бублански усети потребност да поговори с Господ по въпроса, но вместо да отиде до синагогата, се отби в католическата църква на улица Фолкунгагатан. Седна на една от най-задните пейки и остана неподвижен повече от час. Обективно погледнато, бе евреин и следователно не би трябвало да посещава катедралата, но в нея намираше спокойствие и често се отбиваше там, когато имаше нужда да подреди мислите си. Ян Бублански смяташе, че католическата църква също е подходящо място за размисъл, и бе напълно убеден, че Бог не би възразил. Освен това между католицизма и юдейството нямаше особено голяма разлика. Той отиваше в синагогата, когато търсеше общуване и близост с други хора. Католиците ходеха на църква, когато искаха да останат насаме с Бог. Храмът предразполагаше към пазене на тишина и повеляваше посетителите да бъдат оставени в покой.
Мислеше си за Лисбет Саландер и Мириам Ву. Освен това се чудеше какво крият от него Ерика Бергер и Микаел Блумквист. Бе напълно убеден, че знаят за Саландер нещо, което премълчават. Питаше се какво „проучване“ бе извършила Лисбет Саландер за Микаел Блумквист. За малко дори се замисли дали Саландер не е работила за Блумквист точно преди той да оповести разкритията си по аферата „Венерстрьом“, но след известен размисъл отхвърли тази възможност. Нямаше начин Лисбет Саландер да е свързана с онези драматични събития и бе малко вероятно да е допринесла с нещо ценно за развоя им. Колкото и да я биваше в извършването на личностни проучвания.
Бублански се притесняваше.
Не харесваше непоколебимата увереност на Микаел Блумквист относно невинността на Саландер. Едно е той като полицай да се съмнява – това бе неразделна част от професията му. Съвсем друго обаче бе Микаел Блумквист да го предизвика в качеството си на частен детектив.
Бублански не обичаше разследванията на цивилните лица, защото те често прерастваха в теории на конспирациите, които може и да даваха повод за гръмки заглавия, но обикновено отваряха още повече работа на полицията.
Настоящият случай се превръщаше в най-абсурдното разследване на убийство, в което някога бе участвал. Нямаше за какво да се залови. А всяко разследване на убийство трябваше да се опре на някаква логическа верига от събития и свързаните с тях следствия.
Ако седемнайсетгодишно момче бъде намерено намушкано с нож на площад Мариаторет, следва да установят коя група скинари или коя младежка банда се е навъртала около спирка „Сьодра“ час по-рано. Ще разпитат приятели, познати и свидетели и скоро ще разполагат и със заподозрени.
Ако четирийсет и две годишен мъж бъде застрелян с три куршума при посещение на заведение в Шерхолмен и впоследствие се окаже, че е бил наемен убиец на югославската мафия, то ще трябва да разберат кои новаци се опитват да поемат контрола върху контрабандата на цигари.
Ако двайсет и шест годишна жена от добро семейство, с уреден живот, бъде намерена удушена в апартамента си, би следвало да установят кой е интимният ѝ приятел или с кого е разговаряла при последното си посещение в някое заведение предната вечер.
Бублански бе ръководил толкова много подобни разследвания, че можеше да ги извърши и насън.
Сегашният случай бе започнал многообещаващо. Само след няколко часа имаха главен заподозрян. Лисбет Саландер бе идеалният вариант – отявлена психопатка с живот, белязан от различни неконтролируеми пристъпи и прояви на насилие. На практика трябваше единствено да я задържат и да изтръгнат самопризнание или в зависимост от обстоятелствата да я пратят в психиатрията. След това обаче всичко се бе объркало.
Саландер не живееше на посочения в регистъра адрес. Имаше приятели като Драган Армански и Микаел Блумквист. Имаше връзка с известна лесбийка, практикуваше секс с белезници и караше медиите да раздухват още повече и без това проблемния случай. Разполагаше с 2,5 милиона в банката, без да има работа. След това се появи Блумквист с теориите си за трафик на хора и конспирации, а като известен журналист той разполагаше с политическата власт да създаде пълен хаос в разследването, ако публикува съответната статия.