Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел Блумквист щеше да го разобличи като клиент на проститутки. Следователно имаше значителен риск в края на полицейската си кариера да бъде осъден за нарушаване на закона срещу купуването на сексуални услуги.
Но имаше и нещо по-сериозно – Микаел Блумквист беше по петите на Залаченко, който по някакъв начин бе забъркан в историята. Това щеше да доведе полицията право при Гунар Бьорк.
Бившият му началник бе напълно убеден, че в документацията на Бюрман липсва опасна за него информация. Но не беше така. Ставаше въпрос за документацията от разследването, извършено през 1991 година, която Бюрман беше получил от Гунар Бьорк.
Опита да си припомни срещата с Бюрман отпреди по-малко от девет месеца. Видяха се един следобед в „Гамла стан“, след като Бюрман му се обади и му предложи да изпият по бира. Говориха за стрелба с пистолет и за всевъзможни други неща, но Бюрман го бе потърсил с определена цел. Искаше да го помоли за услуга. Тогава го разпитва за Залаченко…
Бьорк се изправи и се доближи до кухненския прозорец. Беше леко пиян. Всъщност доста пиян. Какво точно го бе питал Бюрман?
– Апропо… Работя върху един случай и попаднах на името на стар познайник…
– Така ли, за кого става въпрос?
– Александър Залаченко. Помниш ли го?
– Естествено. Не е лесно да го забрави човек.
– Какво се случи с него след това?
Обективно погледнато, това не засягаше Бюрман. Ако не бе попечител на Лисбет Саландер, щяха да имат пълно основание да го поставят под наблюдение само защото питаше… Та Бюрман му каза, че се нуждае от документацията от старото разследване. И той му я даде.
Бьорк бе извършил съществена грешка – смяташе, че Бюрман разполага с информация по въпроса. А и Бюрман представи нещата така, сякаш просто се опитва да си спести тежката бюрократична процедура, свързана със секретните документи. При нормални обстоятелства подобно искане би отнело месеци. Особено що се отнася до случай, в който е замесен Залаченко.
„Дадох му разследването. То все още беше секретно, но имах основателни причини да му го предоставя, а и Бюрман умееше да пази тайна. Бе леко шантав, но не и плямпало. Как това би могло да навреди… Оттогава минаха толкова много години.“
Бюрман го беше прецакал. Бе успял да му внуши, че става дума за бюрокрация и формалност. Колкото повече се замисляше, толкова повече се убеждаваше, че Бюрман бе подбрал думите си изключително внимателно и предпазливо.
Но какво, по дяволите, се е опитвал да открие? И защо Саландер го е убила?
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПОСЕТИ Лундагатан още четири пъти в събота с надеждата да се види с Мириам Ву, но от нея нямаше и следа.
Прекара по-голямата част от деня в един кафе-бар на Хорнсгатан със своя лаптоп, като за пореден път препрочете електронните писма, които Даг Свенсон бе получил, както и съдържанието на папката „Зала“. През последните седмици преди убийството Даг Свенсон бе отделял все повече време на Зала.
На Микаел му се искаше да може да се обади на Даг Свенсон и да го попита защо документът за Ирина П. се намира във въпросната папка. Единственият разумен извод, до който Микаел можеше да стигне, бе, че Даг е подозирал Зала в извършване на нейното убийство.
В пет часа следобед Бублански му се обади съвсем неочаквано и му даде номера на Мириам Ву. Не можеше да разбере какво бе накарало полицая да промени решението си, но веднага след като получи номера, започна да звъни на Мириам Ву веднъж на всеки половин час. Тя включи телефона си и му вдигна едва в единайсет вечерта. Разговорът им бе кратък.
– Здравей, Мириам. Казвам се Микаел Блумквист.
– И кой, по дяволите, си ти?
– Журналист съм и работя за вестник на име „Милениум“.
Мириам Ву изрази чувствата си кратко и ясно.
– Ясно. Този Блумквист. Върви по дяволите, журналистически боклук.
След това му затвори, преди да има възможност да обясни защо я търси. Чумоса Тони Скала наум и отново ѝ позвъни. Този път не му вдигна. Накрая ѝ изпрати есемес.
„Моля те, позвъни ми. Важно е.“
Тя не го стори.
Късно в събота вечерта Микаел изключи компютъра си, съблече се и се пъхна в леглото. Чувстваше се нещастен и му се искаше Ерика Бергер да е тук.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА Велики четвъртък, 24 март – понеделник, 4 април
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРЕКАРА първата седмица след обявяването ѝ за издирване от полицията, без изобщо да се притесни. Намираше се на сигурно място в апартамента си на улица Фискаргатан до площад Мусебаке. Мобилният ѝ телефон не работеше – бе извадила сим картата. Нямаше намерение да използва този номер повече. С нарастващо удивление следеше заглавията в интернет страниците на вестниците и новинарските емисии по телевизията.