Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Преди всичко обаче се бе оказало невъзможно да открият главния заподозрян, въпреки че ставаше дума за педя човек със запомнящ се външен вид и татуировки по цялото тяло. Вече бяха изминали почти две седмици от убийствата, а те нямаха ни най-малка представа къде се намира Саландер.
ГУНАР БЬОРК, ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК на отдел в Сепо, излязъл в болнични заради дискова херния, преживя мъчително денонощие, след като Микаел Блумквист прекрачи прага на дома му. Усещаше непрестанна тъпа болка в гърба. Вървеше напред-назад в наетата къща, без да може да се отпусне и да предприеме каквито и да било действия. Опитваше се да мисли, но не можеше да нареди парчетата от мозайката.
Не проумяваше връзката между отделните събития.
Зяпна от учудване, когато за първи път чу новината за убийството на Нилс Бюрман – ден след като намериха адвоката мъртъв. Но не се изненада от факта, че Лисбет Саландер почти веднага беше посочена като основен заподозрян и подгонена от полицията. Проследи всяка дума, казана по телевизията. Освен това купи всички сутрешни вестници, които успя да открие, и прочете внимателно публикациите по случая.
Не се съмняваше и за секунда, че Лисбет Саландер е психично болна и способна на убийство. Нямаше причина да подлага вината ѝ или изводите на полицията под съмнение – дори напротив, информацията за Лисбет Саландер, с която разполагаше, сочеше, че тя е луда, че е психопатка. Готвеше се да се обади в полицията, за да им окаже съдействие, но после реши, че това всъщност вече не го засяга. Не беше негова работа, а и имаше компетентни хора, които да се заемат със случая. Освен това едно телефонно обаждане от негова страна би могло да доведе до нежелано внимание, каквото се опитваше да избегне. Така че игнорира въпроса и продължи да следи новинарските емисии с намалял интерес.
След посещението на Микаел Блумквист от това спокойствие не остана и следа. На Бьорк изобщо не му бе минало през ума, че серията убийства, извършени от Саландер, може да го засягат лично, а се оказа, че една от жертвите ѝ е медиен боклук, който е възнамерявал да го разобличи пред цяла Швеция.
Още по-малко пък бе предполагал, че името Зала също ще изникне в цялата история като необезопасена ръчна граната. На всичкото отгоре то бе известно и на Микаел Блумквист. Всичко това беше толкова невероятно, че противоречеше на здравия разум.
Ден след посещението на Микаел Бьорк вдигна телефона и позвъни на бившия си началник, седемдесет и осем годишен мъж, който живееше в Лахолм. Трябваше по някакъв начин да открие връзката, без обаче да проличи, че обаждането му не е продиктувано само от чисто любопитство и професионално безпокойство. Разговорът приключи сравнително бързо.
– Бьорк е. Предполагам, че си чел вестници.
– Да. Тя се появи отново.
– Не се е променила особено.
– Това вече не е наш проблем.
– Значи не мислиш, че…?
– Не, не мисля. Онзи случай е отдавна погребан и забравен. Няма връзка.
– Но точно Бюрман от всички. Предполагам, че назначаването му като неин попечител не е било случайно.
По линията настъпи кратко мълчание.
– Не, не беше случайно. Изглеждаше ми добра идея преди три години. Кой би могъл да предположи?
– Колко знаеше Бюрман?
Бившият му шеф изведнъж се изсмя в другия край на слушалката.
– Добре знаеш какъв беше Бюрман. Не се славеше с особена надареност.
– Имам предвид… Знаеше ли за връзката? Може ли в документите му да има информация, която да води до…?
– Не, разбира се, че не. Знам какво те интересува, но не се притеснявай. Саландер винаги е била непредсказуема. Погрижихме се Бюрман да бъде неин попечител само защото искахме да е под контрола на човек, когото познаваме. По-добре това, отколкото някой напълно непознат. Ако се беше разплямпала, той щеше да дойде при нас. Нещата се разрешиха по най-добрия възможен начин.
– Какво имаш предвид?
– Ами, след всичко това Саландер ще остане затворена в лудницата в продължение на дълги години.
– Добре.
– Не се притеснявай. Успокой се и не мисли за друго освен за здравословното си състояние.
Само че началник Гунар Бьорк не можеше да не мисли за друго. Микаел Блумквист се бе погрижил за това. Седна на кухненската маса и се загледа към залива Юнгфрюферден, докато се опитваше да обмисли положението си. Заплахата срещу него идваше от два фронта.